Случката с проваления бизнес-форум в Катар е като епизод от филма "Мисия Лондон". Сцената с фалшивата кралица в българското посолство, която ни веселеше от големия екран е досущ като залата с български бизснесмени и чиновници в Доха, които слушат български министър да им чете на английски без пукнат чужденец наоколо.

За разлика от "Мисия Лондон", в "Мисия "Катар" ролята на президентшата, която забърка цялата каша с непрофесионализъм и самозабравяне, изпълнява външният министър Младенов. В ролята на посланика, който опра пешкира във филма, е бившият вече икономически министър Трайков.

С шегата дотук. Двете кадрови смени в правителството на ГЕРБ са от онзи тип местене на пешки, което не променя съществено ситуацията на шахматната дъска. Промените в кабинета няма да доведат до промени в политиката. Дребни корекции по текущи управленски въпроси, изпускане на натрупано напрежение, премерване на силите на вътрешните групи в управляващата партия. Това щяха да са основните последици от среднощните министерски уволнения на финалната права на управленския мандат, ако обществото беше получило убедителни политически мотиви за смените. Управляващите обаче затънаха в разнопосочни обяснения и за часове изличиха всяко стратегическо преимущество.

Какво се случи?

Очевидно Трайков беше "сготвен" от своите. С безценното съдействие на гледания в ГЕРБ като "рохко яйце" Николай Младенов, който с умела интрига излезе сух от "Мисия Катар". Няма грам съмнение, че отговорността за организацията на едно официално правителствено посещение в чужбина във всичките му аспекти е на външния министър и на подопечните му дипломатически представители. Тази интрига обаче се насложи върху серията от неуспехи на Трайков в управлявания от него ресор – липсата на обществена дискусия преди даването на разрешение за проучване за шистов газ, мълчаливата приемствеността в бездействието на предходни министри и еврокомисари по ACTA, забавеното изграждане на интерконекторните връзки за пренос на газ и пр. Опитите на някои политически среди и свързаните с тях коментатори да героизират със задна дата Трайков не почиват на рационални аргументи. Несериозно е да се говори например, че Трайков имал различна позиция от Борисов за АЕЦ "Белене". Най-малкото защото освен приказки, на дело Трайков не е предприел нищо съществено за диверсификация на енергийните източници. Ситуационният гняв на министър-председателя от гафовете в Катар се наслагва не само върху застоя в мегаминистерството на Трайков, но и върху далеч по-дълбоки напрежения в управляващото мнозинство.

Изпод дебелата сянка на премиера в конструкцията на този кабинет могат да се откроят две водещи линии. Първата е на т.нар. "силоваци", произхождащи от средите на МВР и службите. Те в голяма степен съставляват и ръководния партиен екип на ГЕРБ. В дъното на втората линия пък се мержелее конгломератът от бизнес и политически интереси, които преди години се бяха нарекли "Глобална България". Дянков, Кристалина Георгиева, Плевнелиев и самият Трайков са част от тази среда.

От началото на мандата доста пъти между двете линии прехвърчаха искри – типичен пример бяха публично изострените отношения между вицепремиерите Цветанов и Дянков. Дали отстраняването на Трайков не носи предимства на "силоваците"? Вероятно отговорът щеше да е еднозначно положителен, ако премиерът не беше внезапно обявил една неочаквана оставка, която е пряко свързана със скритите механизми на властта – оставката на зам. директора на ДАНС Иван Драшков. Какво точно стои зад този акт – рутинно несъгласие с бюджета на службата, както изтъкна самият Драшков, или пък балансиране на конструкцията на властта, предстои да видим в следващите месеци.

Иначе, очакваното освобождаване на поредния здравен министър също не носи радикална промяна в управлението на здравеопазването. Мандатът изтича, започва да мирише на избори и дълбоките реформи, които не се случиха в последните десетина години, за пореден път се отлагат. Няма да получат нови отговори големите въпроси на здравеопазването като монопола на здравната каса и прозрачността във финансирането на системата.

Но да се върнем под жежкото слънце на Катар и многолюдната българска делегация на плажа. Странници от странна страна със странна политика, в която всичко е наопаки. В управлението - промените не носят промени. А извън управлението сякаш миналото не се е случило - бивши министри и премиери, които в предни мандати собственоръчно градиха монополи, продаваха ЕРП-та и създаваха корпоративни тунеядци, днес в ролята си на опозиция са първи поборници срещу монополите и бранители на потребителите. Наистина странна страна...

----------

Борислав Цеков е председател на Института за модерна политика. Юрист и политик. Той е правен съветник в НС (1996-2000); депутат (2001-2005); главен секретар на омбудсмана (2005-2010); президент за България на World Jurist Association (1999-досега). Борислав Цеков е автор и вносител на повече от 30 законопроекта в 39-то Народно събрание (2001-2005), близо половината от които са приети. Сред тях са: Законът за вероизповеданията, Законът за политическите партии, Законът за ордените и медалите и др. /БГНЕС