В обществените представи и според много от работодателите сивият сектор в здравеопазването е близък по размер с този в браншове като строителството и туризма, показва ново проучване, цитирано от БТА, съобщи bTV.

Нерегламентираните отношения отговарят за над 50% от взимането и даването в здравната сфера сочат данните от изследването на Асоциацията на индустриалния капитал в България, финансирано с евро средства.

Според мнозинството от анкетираните в националното работодателско изследване, сенчестата част на здравеопазването е в диапазона между 50 и 75 на сто, а според 12,9% от запитаните работодатели - дори над 75%.

Анкетираните работодатели от здравната сфера смятат, че сивите практики в техния бранш са по-скоро в маржа между 11 и 50%. Според 36% от запитаните само 10 на сто от предоставяните здравни услуги попадат в тази категория.

Представителите на здравната сфера са на мнение, че най-важните фактори за наличието на сиви практики продължават да бъдат цялостната държавна политика (64%), противоречивите и необмислени промени в законодателството (52%) и съществуващите традиции за заобикаляне на законите (52%). Кризата обаче оказвала най-слабо влияние върху разпространението на сивата икономика в бранша.

Здравните работодатели смятат, че корупцията е заложена в самата медицинска практика - избор на лекар или екип, операции и следоперативни грижи, издаване на документи с невярно съдържание (обикновено за характера на заболяването), снабдяване с направления за лекари специалисти, дарения под различни форми, настаняване във ВИП-стаи.

Според три четвърти от анкетираните работодатели плащането на "пари в плик" е една от основните сиви практики в бранша.