Българският хелзинкски комитет (БХК) изпрати писмо до вицепремиера и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов с копие до премиера Бойко Борисов по повод пребития в София от нео-нацисти ромски поет и журналист Христо Христов.

От БХК настояват за бързи и ефективни действия от страна на полицията за разкриване на извършителите на това брутално престъпление от омраза. БХК изразява нарастващата си тревожност от ръста на нео-нацисткото насилие в България и очевидната липса на системна работа от страна на властите в посока разкриване и предотвратяване на тези престъпления.
"От многото неотдавнашни примери на престъпления от омраза ще изтъкнем:
- убийството в Борисовата градина в София на момче, "заприличало на гей" на извършителите;
- побоя в трамвай 20 над хора, отиващи на митинг в защита на чужденците;
- множеството побои над бежанци и мигранти;
- побоя над две момчета в Борисовата градина, понеже едното било с розова коса;
- нападението над "Свидетели на Йехова" в Бургас;
- нападението над джамията в София;
- побоя над група младежи след последния "София Прайд".
В по-голямата част от тези случаи реалните извършители на престъпленията не са установени и няма наказани. Логично, чувството на безнаказаност води до още повече насилие", пише в писмото на БХК.
"Престъпленията от омраза, расизмът, ксенофобията, хомофобията, нео-нацизмът са изключително сериозни феномени, на които трябва да се отговори адекватно и категорично. Липсата на санкция от страна на държавата на практика ги легитимира и способства за разрастването им. Още веднъж, настояваме за спешни и резултатни действия от страна на полицията - както в случая с нападението над Христо Христов, така и във всички останали случаи на престъпления от омраза", се заявява в писмото подписано от Красимир Кънев, председател на Български хелзинкски комитет.

БГНЕС припомня, че в интервю за агенцията Христо Христов заяви: "Да си призная честно не това ме заболя. Аз не почувствах болка. И нито им се сърдя, защото знам, че в нашето общество има много болни хора. Боли ме за това, защото минаваха хора по улицата и никой не се спря. На 14 февруари около 21.30 часа тръгнах към близкия магазин на ул. "Цар Симеон", започна разказа си Христо Христов. "Излизах от тук и тръгвах към близкия магазин, на две преки. Просто си минах и на ъгъла на "Цар Симеон" до китайския ресторант видях три момчета. Бяха облечени с черни дрехи, с шапки, с кубинки и си пиеха, бутилки с алкохол държаха. Аз обърнах внимание, че ме видяха, обаче си помислих, че няма да ме закачат. Отидох, видях, че магазинът е затворен и тръгнах да се връщам. В момента, в който стигнах до ъгъла, чух, че казват: "Ето го!". И аз започнах да бързам и в следващия момент чух, че ми казват "Стой!" и разбрах, че ще има проблем и тръгнах по-бързо. Обаче докато реша да се обърна да видя дали идват след мен, те вече тичаха след мен. И аз закъснях. Тръгнах да бягам, обаче на следващата пряка ме настигнаха, блъснаха ме с удари, паднах на снега до една кола и започнаха да ме ритат с крака, да ме удрят с ръце по тялото, по главата, по краката, където можеха. Нищо не казаха, просто никакви думи не изричаха".
Тримата бяха полудели, озверели, каза Христо Христов. "Минаваха коли, никой не се спря, минаваха таксита...и най-накрая мина едно такси, шофьорът започна да бибитка с клаксона, намали и спря, те се подплашиха и си тръгнаха. А този с таксито си помислих, че поне ще спре, ще слезе от колата, а той даже не слезе. Но това поне направи и те си тръгнаха. Аз след това станах да си тръгвам, защото нямаше как да стоя там и видях една жена, която стоеше на ъгъла и ми каза: "Приберете се, аз ги видях. Те тръгнаха към тази улица. Бързо се приберете", разказа Христов.

Той добави още, че хазяйката му е помогнала, след като се е прибрал. "Хазяйката беше тук с една колежка. Казах й, сложиха ми лед. Колежката ми си тръгна след около 15 минути и аз изпаднах в безсъзнание, ей така, както си стоях на стола. Не ходих на лекар, защото останах доволен, че излязох от това безсъзнание. В смисъл, че след това се съвзех, защото си мислех, че можеше да стане по-лошо". Те са скинари, да, потвърди ромският поет. Те мълчаха и само удряха. Предполагам, че бяха почерпени, защото държаха бутилки с алкохол. Когато казаха "Ето го", аз си помислих, че те са ме следили, наблюдавали са ме.

Не знам защо, отговаря той на въпрос защо не е се е обърнал към лекар и властите. В един момент човек изпада в някакво отчаяние и си казва абе, тук, каквото и да направиш в тази България, то няма някакъв ефект. Аз сега се изненадах, че звъняха от полицията да дойдат, да говорят с мен, каза Христо Христов. /БГНЕС