Много пъти съм се питал, какво кара определена кохорта политици във Варна и въобще контингент определен, на всяка цена със зъби и нокти да се старае да не излиза от политическата сцена на града, въпреки видимото амортизиране на голяма част от тази група и като идеи, и като присъствие изобщо.

Сега, когато вече почти се очертаха мераклиите за заемане на втория етаж в Община Варна, редно е да се анализира какво се случи през изтеклите 12 години от Кметуването на Кирил Йорданов – как се промени града, каква част от предизборните обещания щедро раздавани от последния бяха изпълнени и какво му дава морално право да се кандидатира за четвърти пореден мандат - почти национален рекорд, който го изравнява с присъствието във властта на редица средноазиатски владетели – Назърбаев, Алиев и други избирани все с демократични избори и изненадващо единодушие - иди кажи, че няма демокрация.

Пресата и доста сайтове изобилстват с определено негативни материали и информация срещу сегашното статукво и градоначалника, но малко са материалите, които чисто логически и чисто аналитично да доказват вредата от бъдещото кметуване на Кирил Йорданов. Ще се помъча, да направя една чисто аналитична статия в тази връзка – дали ще се получи ще кажат коментарите.

Първо няколко думи за самия Кирил Йорданов – според мене, в последните години той се превърна в типичен и най-ярък пример на политическа поквара, която като че ли няма граница и елементарно понятие за поне малко чест и спазване на що годе някакъв принцип на достойно политическо поведение. В национален мащаб е трудно да се открие подобен случай – предложен през 1991 г. за Областен Управител от СДС / предложението беше направено от БДФ – уж най-крайно дясната партия в самото СДС тогава/,да се стигне до явна подкрепа на БСП, включително депутат от тази партия, а сега пореден лупинг към ГЕРБ. Не напразно мой приятел се шегува от години, че при промяна на управляващата партия в страната, има двама души във Варна, които авансово са заградили Аспарухов мост с подходяща течност в ръка,в очакване на поредния месия и никой не може да ги изпревари – Кирил Йорданов и Янко Станев. Наистина невероятна е способността на Кмета да преминава успешно от един в друг лагер единствено в името на собственото си его и оцеляване.

Престоя на Кирил Йорданов в непрекъснат период от 20 години в местната и национална изпълнителна власт действително дава явен резултат – налице е един изключително самовлюбен политик, който не се интересува грам от състоянието на града, това което е обещавал и не е направил през всичките 12 години, но за сметка на това процедира така, че цялата политическа класа във Варна директно или индиректно да се съобразява с действията му.

А не беше така. В началото – имам предвид 1991- 1994г. като Областен Управител Йорданов поне за мене беше пример за млад и амбициозен политик със загатване на възможности и самия той беше открит и нормално комуникиращ.

20 години по-късно няма и следа от това – отдалечен от плебса, обграден от сервилни човечета наоколо явно подхранващи непрестанно растящото му его, Йорданов се превърна в лош пример на парвенющина съчетана с псевдо – аристократично самочувствие – продукт на собственото му поведение тип Макиавели.

Кметът Йорданов имаше невероятен шанс в 2 посоки :
1. На изборите през 1999г. му се падна щастливата звезда да има за конкурент Добрин Митев, който си направи глупостта да настрои варненци срещу себе си точно по начина, по който действа в момента сегашния Кмет – арогантно поведение съчетано с бруталност спрямо опонентите в собствената му партия и въобще.

2. В резултат на това, Йорданов получи 12 години непрекъснат престой в сградата на Общината – срок, за който можеше да промени доста неща във Варна.

12 години са страшно, ама страшно много време. За 12 години редица държави са излизали от блатото в реалния смисъл -Сингапур например се предвижва за 12 години от една от най-бедните страни в света до икономически тигър, Израел за 12 години в периода 1948-1960 година в период на непрекъснати воини и тероризъм става 23 държава по индекс на развитие. Какво стана във Варна за 12 години, че да даде право на Йорданов да се кандидатира за четвърти пореден път. Ще се постарая наистина да бъда обективен, колкото и да ми е трудно това:
По отношение на финансовото състояние на Община Варна – тука нещата са безкрайно интересни. Спечелвайки изборите през 99г. където стане и седне, Йорданов ревеше като ученичка, че Общината е с налични 7 млн лева задължения/ те се оказаха текущи и бяха лесно изплатени през 2000г./ и че това е едва ли не пример за крадене и всички земни грехове. Доколкото си спомням, тези 7 милиона представляваха по-малко от 10 процента от бюджета. Какво се случи след 12 години – Община Варна при гласуван бюджет за 2011 г. в размер на 214 млн лева е с налични задължения в размер на 93 млн. Що се отнася до задълженията на общинските фирми и свързани структури, може да се направи извода, че в резултат на далновидната и мъдра политика на Йорданов кредитните задължения са постигнали почти 50 процента от общинския бюджет. Като сравним с цифрите преди него картинката е меко казано тревожна – бъдещия Кмет става автоматично заложник на експериментите на сегашния.

Инфраструктура – всеки се упражнява на тази тема и изводите са най-трагични именно тука. Няма какво да се лъжем- Варна от едно приветливо място лятото изглежда отвратително и отблъскващо. Парфюмирането на алеята от Общината до входа на Морската градина не променя този тъжен факт. Дори и по булевард Княз Борис І непосредствено до дупката на Търговския дом, плочите по пешеходната част са изпотрошени, картината е придружена с боклуци и чувство на западналост – точно преди общинския център за информация. За дупките и трагедията по пътищата е безмислено да се говори – на въпроса на мои познати от Белгия – дали се копае в района на термите с цел да се открият нови такива/ имаха предвид дупките наоколо- бедните – те си мислеха, че са част от изкопни работи / ми се наложи като местен патриот да отговоря утвърдително. Големият въпрос тука е – къде отидоха парите, които Община Варна получи в резултат на внасянето на двата процента местен данък в периода на бума на недвижимите имоти в града през 2003- 2008г.. Става въпрос за огромна сума. Отговора е – някъде другаде, но не и в градската инфраструктура. Най-страшното в цялата история е, че Кмета, не успя за такъв дълъг период от време да изготви елементарна стратегия – къде да се направят най-належащите ремонти, включително с цялостна подмяна на инфраструктурата, да се излезе от практиката на кърпене на дупки – толкова допотопна и опротивяла на всички – а може би не е искал или напротив – целенасочена не е направил такава стратегия. На фона на градове като Хасково или Пазарджик, където Кметовете работиха поне през последните 4 години целенасочено по инфраструктурата и има видими резултати, Варна е тъжна гледка.

Транспорт – в тази част, следва да се отбележи един позитивен момент – опита, на доста места успешен, за промяна на транспортната схема на града . Въпреки очевидното объркване на някои места, тази инициатива, включително въвеждането на еднопосочно движение е полезна и следва да се отбележи като успешна. За мене обаче това е единствения успех за повече от десетилетие –в останалата си част, няма нищо за отбелязване. Липсва концепция за паркиране в централна градска част, не се изпълни нито един обществен паркинг, не се направи нищо за облекчаване на трафика поне през летния сезон и извеждането му транзитно около града, не се премени и концепцията за по добър в екологично отношение и икономичен градски транспорт. Не се направи нищо за облекчаване на положението на пешеходците чрез изграждане на надлези / много по рационален вариант от подлезите/, за регулиране на светофарните уредби по един модерен начин.

Наболялата и втръснала тема ОГП / общ градоустройствен план / - за 12 години Варна няма действащ ОГП. Даде се възможност, част от функциите на Общината да се делегират на трети лица, което доведе до това че план няма, както и няма нито един предприемач или инвеститор, включително и международен да не е пострадал от начина на процедиране с ОГП.
Лично ас съм свидетел на невъзможността на инвеститор, който във Варна би инвестирал милиони в изграждане на публичен обект за пет години да не може да изкара какъвто и да е било документ за собствения си парцел с цел да реализира проект. Фонда за който говоря работи в 23 държави, включително Латинска Америка, но такъв документален ужас и параграф
22 какъвто видяха в Община Варна не им е известен. Администрацията на Йорданов стана най- невероятен пример за неспазване на каквито и да е било срокове по ЗУТ за издаване на документи, за забавяне на проекти и пример за пълно беззаконие, що се отнася за спазване на каквито и да е било нормативи в тази област. Това създаде обстановка на пълен административен хаос по отношение на обслужването на целия сектор свързан със строителството и всички, ама всички са наясно с това. Община Варна е емблема в МРРБ за неспазване на разпоредби в областта на ЗУТ и това е, откакто Йорданов е Кмет – казвам го най-отговорно като мнение на повечето специалисти от правен отдел и дирекции в МРРБ.
Уродливото планиране доведе до там, че в един кратък участък града е претрупан с молове, но за сметка на това в останалите части липсва какъвто и да е било баланс по отношение на обслужваща инфраструктура – в централна градска част няма нито един обект от подобен мащаб например. Това е така, защото първо се мисли явно кой приближен на общинските чиновници ще вземе проектирането на съответния инвеститор и докъде ще му задоволи амбициите за сметка на другите в града. Примери в това отношение колкото искаш. Йорданов пропиля шанса си да бъде запомнен като Кмет направил нещо значимо за Варна, като Михаил Колони или Кръстю Мирски например–уникален шанс, стига да има желание да го ползва. Явно е нямал. Апропо – порових се и не намерих Кмет с 12 годишен престой.

Какво излиза – излиза, че може Колони за около 7 години да направи цялостното благоустрояване на града след турското робство, а за 12 години Йорданов ще бъде запомнен най-вече с дупките. И това ако не е гротеска !

Мога да продължавам така до безкрайност, но изводите са следните :
1. Кирил Йорданов е НЕУСПЕШЕН Кмет на Варна, провалил се в обещанията си, в тяхното изпълнение / с изключение на близкия до него кръг/ и няма наистина морално право да се явява за нов мандат градоначалник – трябва да си от тесния му кръг или от София, за да не се отбележи това.

2. Липсата на стратегия в която и да е област в сферата на Общината, доведе до това, че Варна отстъпва традиционното си лидерско място като град с показатели в сферата на туризма и икономиката в сравнение с Бургас например.

3. Йорданов превърна шуробаджанащината и порочните практики в общината в част от статуквото.

4. Нужна е алтернатива – ново лице, независещо от всичко това, което е написано по-горе.
Надеждата е, че както през 1999г. и сега мислещото мнозинство от варненци ще осъзнае това и направи верния избор. Верният избор категорично не е Йорданов.

Йорданов – почини си. Ти направи каквото можа и то се видя, светът е голям и спасение дебне отвсякъде – дори и за тебе.
Юлиян Гендов