В текст, разпространен от електронната поща на депутата Емил Василев, се обвързват случая с убития в Париж наш студент Мартин Борилски и операция „Килърите".

Препечатваме текста на материала:


Българинът Мартин Борилски е убит на 18 юли 2000 година в Париж по особено мъчителен и жесток начин. Трупът му беше намерен от френски пожарникари в квартирата му на ул. "Льо Курб". При аутопсията бяха открити 93 прободни рани. Френското следствие убедително доказва, че извършители на убийството са двама негови състуденти, също българи - Георги Желязков /или Йелязков? – забележка на агента/ и Стоян Стоичков, след което доказателствата бяха предадени на българския съд за наказателен процес. Последва прецедент в съдебната система на балканската държава през 2008 година, при който магистратите от окръжния съд на град Варна си направиха отвод по делото заради близки контакти с бащата на Желязков, бивш местен лидер на управлявалата през 90-те години партия СДС и известен адвокат. Казусът "Борилски" бе прехвърлен за разглеждане в съседния Шумен. Там двамата обвиняеми бяха оправдани на първа инстанция от съдебен състав, ръководен лично от председателя на местния окръжен съд Нели Батанова. Тази присъда бе обжалвана пред апелативен съд, който обаче я потвърди. Макар и върховният съд на страната да върна делото за повторно разглеждане, с последвали тежки осъдителни присъди в друг съдебен район, останаха съмнения относно поведението на съдия Батанова. Оправдаването на убийците Желязков и Стоичков събуди недоумение сред френската общественост, което бе изразено от посланика на Франция в България Етиен дьо Понсен. Той направи безпрецедентно обръщение към медиите, в което заяви, че французите не могат да разберат как при недвусмислените улики и доказателства двамата подсъдими получават оправдателна присъда на две инстанции от българския съд. Поради съмнения на партньорските служби, че делото може да бъде манипулирано, през 2008 година българските тайни служби, под натиск от Европол, са започнали подслушване и проследяване на близки на подсъдимите и техни адвокати. В хода на наблюдението се установява, че съдия Нели Батанова е имала нерегламентирани контакти със заинтересовани от изхода на делото лица. С тайни технически средства е констатирано, че й е предложен подкуп от 200 000 евро, за да постанови оправдателна присъда, както и че Батанова е взела парите. Материалите от подслушването обаче не са изпратени на прокуратурата и на замесения магистрат не е повдигано обвинение за извършено престъпление. Батанова и досега остава на поста си като пръв магистрат в шуменския съдебен район. Ползвайки обстоятелството, че формално разрешението за използване на тайните технически способи във връзка с делото „Борилски” не се води на нейно име, а на споменатите заинтересовани лица, новият вътрешен министър Цветан Цветанов е иззел материалите и ги заключил в лична каса. Той обаче не е знаел, че копие от тях неофициално е предоставено на партньорска служба.
Преди това, в рамките на предизборната кампания за парламентарните избори през 2009 година, като зам. председател на партия ГЕРБ, Цветан Цветанов е провел срещи с няколко знакови лица от спортните среди в България, някои от които в миналото са били част от силови бизнес-групировки. Най- известен сред тях е многократният европейски шампион по сумо Петър Стоянов – Сумиста, за когото не е тайна, че гравитира в лявото политическо пространство, в частност БСП. Цветанов му предложил със собствени средства да купува гласове за ГЕРБ в малцинствени гета по схемата 25+25. Т. е. срещу заплащане на 25 лева /около 12 евро/ избирателят гласува за посочената му партия и след това получава още толкова. Срещу това му предложил политическа кариера и покриване на някои стари данни за него. Сумиста обаче категорично отказал. На 19 юни 2010 година, вече като вицепремиер, Цветанов на два пъти се срещнал с него, първо в гран-хотел „Варна”, а няколко часа по-късно в уединен ресторант в околностите на града. Заявил му, че един известен бандит вероятно ще пострада, а поръчител и помагач може да бъде изкаран именно Петър Стоянов. Посъветвал го за последно да помисли дали не е по-добре да премине в отбора на ГЕРБ. Сумиста отново отказал офертата, а същата нощ фатално е прострелят известният бизнесмен с тъмно минало и общински съветник от подкрепящата управлението партия „Атака” Юри Галев /или Джалев? – забележка на агента/. Цветанов изпълнил обещанието си и разследването е насочено срещу Сумиста, въпреки липсата на конкретни доказателства. Горното се потвърждава и от незаконно подслушани разговори между Петър Стоянов и адвокат Емил Василев, депутат от дясно-консервативната опозиця РЗС, който се ангажирал по политически мотиви да изясни поведението на вицепремиера. Със записите на тези разговори нашата служба вече разполага, както и със записите от охранителната и друга записваща техника на споменатите хотел и ресторант.
За Цветан Цветанов останало да разреши само един въпрос – как да изпрати така фабрикуваното дело за разглеждане в съдебен район, където той държи магистратите чрез компрометиращи тайни записи, т. е. в шуменския съд. Съгласно българския процесуален закон процесът се провежда от съда по местопрестъплението. Юри Галев обаче е убит в столичен съдебен район, където магистратите не са под влиянието на вътрешния министър и остро реагират на политически натиск. Не случайно те освободиха всички първоначално задържани от т. нар. банда „Килърите”. Затова Цветанов решава да им припише и убийството на шуменския бизнесмен Румен Рачев /или Рашев? – забележка на агента/, станало на 3 юли 2009 година. Той е виден дарител на партия ГЕРБ в региона. Приживе безвъзмездно е предоставил собствен офис за нуждите на управляващата партия в Шумен, а освен това е дал огромни собствени средства за купуване на ромски гласове по препоръчваната от Цветанов схема 25+25. За манипулирането на вота знаят всички лидери на турската етническа партия ДПС, подразнени от отнемането на техен традиционен електорат. Срещу заслугите на Рачев вътрешният министър обещал да не разследва участието му в сделки по пласиране на кокаин, които осъществявал в Шумен и по черноморското крайбрежие в съдружие с наследниците на убития наркобос Поли Пантев – Г. П. и Л. П. Както и да прикрие старо разследване срещу него във връзка с производство на амфетамини. Румен Рачев обаче не си направил добре сметката – похарчените в полза на ГЕРБ пари му трябвали да се разплати с висшестоящи наркотрафикатни, които в последствие го застреляли. За Цветанов се открила отлична възможност да спечели симпатии сред шуменските активисти на ГЕРБ, като уж разкрие убийците на Рачев, а същевременно делото да се прехвърли под разпореждане на държаната чрез записани телефонни разговори председателка на окръжния съд Нели Батанова. В схемата е включена и свръхамбициозната окръжна прокурорка на Шумен Ася Петрова. Макар и щастливо омъжена за уважаван лекар-уролог в шуменската болница, прокурорката е водена от болни амбиции да се издигне в апелативната прокуратура. Затова тя встъпила в любовни отношения с друг местен лидер на ГЕРБ, бивш прокурор с лоши атестации и настоящ силов бизнесмен Милен Вълчев, за когото знаела, че е близък приятел на Цветан Цветанов. Като разбрал за интимните комбинации на красивата прокурорка, за вицепремиера не било трудно да я убеди чрез любовника й Вълчев да поддържа държавното обвинение срещу невинни хора, а в замяна ще получи мечтания пост във Варна. Цветанов се срещнал и с председателя на окръжния съд в Шумен Нели Батанова, като я изнудил тя лично да поеме гледането на мярката за неотклонение на Петър Стоянов – Сумиста, като заобиколи принципа за случайно разпределение на делата. Батанова е поела ангажимент, срещу обещанието на министър Цветанов компрометиращите я звукозаписи никога да не видят бял свят, а тя да получи нов мандат на поста, да държи в ареста Сумиста до второ нареждане, както и да постанови осъдителна присъда по фабрикувани доказателства. Дори и някои от тези магистрати да е имал нещо против, последвалото показно убийство на персоналния шофьор на шуменската окръжна прокурорка през октомври 2010 година, е било достатъчно убеждаващо.
На следващ етап министър Цветанов провел среща с арестувания вече Петър Стоянов, като му предложил да започне да клевети лидерите на опозицията и да им приписва връзки с престъпния свят, в т. ч. президента на страната Георги Първанов, бившия премиер Сергей Станишев, както и лидера на дясно-консервативната опозиция Яне Янев /за последния проправителствената преса непрекъснато бълва измислици за несъществуваща гей ориентация, с цел размиване на антикорупционната политика на неговата партия РЗС/. Срещу това му обещал незабавна промяна на мярката за неотклонение от „задържане под стража” в „парична гаранция”. Тъй като Сумиста за пореден път отказал, министър Цветанов изнудил няколко знакови гангстери от страната, срещу които в миналото е имало неуспешни опити за покушение и доказателства за участие в разпространение на наркотици, да дадат фалшиви показания. За изпълнител на мократа поръчка срещу Галев и Рачев е нарочен Георги Петков – Дачи, който уж бил разпознат като извършител и на още няколко стрелби - срещу Куката от Плевен /Камен Балбузанов/ и Джованито от Варна /Ивайло Паунов/. Сумиста е вкаран в схемата като организатор на покушенията. В действителност Куката и Джованито са наркопласьори на едро, известни и на партньорските служби. Срещу тях действително в миналото е стреляно заради неуредени сметки в престъпния свят, но както първоначално твърди Куката пред съдия – от дребен на ръст мъж – около 160 см. Изведнъж стрелецът срещу него пораснал до огромния по размери Дачи. Всъщност министър Цветанов се е срещнал с Куката и му предложил сделка – в продължение на три години ще го остави безпрепятствено да пласира дрога в Плевен ако той промени показанията си и припознае Дачи за стрелец по себе си. Цветанов се договаря и с Джованито, който е издирван в Испания за извършени престъпления – няма да приведе в действие заповедта му за екстрадиране ако също припознае Дачи за стрелец срещу себе си.


Справка на засечените лица:
1.Мартин Борилски – български студент, убит в Париж
2.Георги Желязков и Стоян Стоичков – убийците на Борилски, българи
3.Нели Батанова – окръжен съдия на българския град Шумен
4.Етиен дьо Понсен – бивш посланик на Франция в България
5.Цветан Цветанов – настоящ министър на вътрешните работи на България, особено близък с премиера Бойко Борисов
6.Петър Стоянов – Сумиста – известен български спортист, в миналото е имал криминални прояви с ниска степен на опасност
7.Юри Галев, български гангстер, убит при неизяснени обстоятелства
8.Румен Рачев, български наркотрафикант, убит при неизяснени обстоятелства
9.Поли Пантев, лидер на българската организирана престъпна група СИК, уличена във връзки с леви политици, убит на остров Аруба
10.Ж. П. и Л. П, известни на службата, изписват се с инициали, тъй като са действащи секретни информатори
11.Ася Петрова, окръжен прокурор на българския град Шумен
12.Милев Вълчев, любовник на № 11, близък личен приятел на № 5
13.Георги Първанов, Сергей Станишев, Яне Янев, известни български политици
14.Георги Петков – Дачи, задържано в България лице по обвинение за физическо извършителство на убийства – недоказано
15.Куката и Джованито – регионални наркопласьори в България

Съставил агент Моше Атом, европейски отдел, подпис не се чете

Забележка под текста: Всяко неоторизирано лице, което се запознае с тази справка носи наказателна отговорност, съгласно законите на държавата Израел.

На документа има поставена резолюция от началник: „запитване до испанските колеги дали наистина има искане за екстрадиция на Джованито, събиране на допълнителна информация за смъртта на прокурорския шофьор, копие за нашия посланик в София”.


Забележка на преводача: Наименованието на службата е заличено в оригиналния текст.