Новият Център за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност към Министерския съвет - т.нар. БОРКОР, е самоцелна структура, която ще бъде неефикасна, но пък стряска с бюджета си. Това обяви в предаването „Кой говори" Борислав Цеков от Института за модерна политика. Според Тодор Ялъмов от Центъра за изследване на демокрация не е нужно този нов център да прави анализи, защото в България се знаело къде е проблемът с корупцията, но липсвали реални резултати в борбата с нея.

Борислав Цеков: „Става дума за 155 души щат, за повече от 16 милиона лева бюджет. От тези 155 души - това е цяло министерство и отгоре, какво се очаква - една част от тях - 40-ма щели да правят анализи, други 9 щели да поддържат някакъв електронен дневник. Тази структура е по-скоро самоцелна. Тя ще бъде абсолютно неефикасна, но заедно с това тя е стряскаща с бюджета си и с огромния щат, който се предвижда".

Тодор Ялъмов: „Много съм скептичен за това, което ще се случи. Тези анализи са вече направени. Проблемът в държавата не е в това, че не знае къде е проблемът, а че няма действия и следващи стъпки, които да доведат нещата докрай. Още един пример на мисленото в България, което се е наложило не само с това правителство - последните 4-5 правителства също, че тогава, когато системата не работи, ние не се опитваме да подобрим ефективността на системата или на контролната система, както и главният прокурор каза, че не работи, а правим нещо ново. Защото ни е по-лесно да съберем 40 човека, на които ние ще имаме доверие. Нямат доверие на съществуващите структури в министерствата и за да могат да реализират някакви мерки на ниво контролна система, за да заработи контролната система, те се опитват да намерят хора, на които да имат доверие, да ги централизира, оттам нататък да започне да работи системата".

Само 40 от всичките 155 специалисти в новия Център за противодействие на корупцията ще бъдат новоназначени, а останалите ще бъдат привлечени от други държавни ведомства. Това уточни в ефира на Дарик съпредседателят на ПГ на ГЕРБ Тодор Димитров, който е и зам.-председател на правната комисия. Като една от основните причини за създаването на това ново звено Тодор Димитров посочи малкия брой сигнали за корупция, които отделните държавни ведомства подавали към прокуратурата.

Тодор Димитров: „Ще бъде неправилно и деструктивно да казваме, че този център няма да бъде ефективен още преди да е започнал работа. Много е важно да уточним, че от всички 155 специалисти, само 40 ще бъдат новоназначени, останалите ще бъдат привлечени от други държавни ведомства. Идеята е всички институции да помагат, за да можем да се борим ефективно с корупцията. Държавните органи много слабо участват в разкриването на корупционни практики. Не се използва капацитетът на всички институции по подаване на сигнали. В момента нямам доклада на Върховната прокуратура, за да ви кажа какъв точно беше процентът на досъдебните производства, които са образувани по сигнал на тези държавни институции - те просто бяха незначителни. На практика всички тези ведомства, особено тези, които извършват контрол, би следвало да подават сигнали до прокуратурата. Нека да дадем още малко кредит на доверие. Управляващите да си изберем и съответния инструментариум, така че в тази връзка аз си мисля, че този институт ще бъде работещ и мисля, че този интегриран подход е правилният".

За разлика от критиките към новия център за противодействие на корупцията Борислав Цеков и Тодор Ялъмов похвалиха последните законодателни промени, с които парламентът създаде петчленна Комисия за предотвратяване и установяване на конфликта на интереси. Според двамата централизирането на тази дейност в една комисия ще доведе до по-бързо и компетентно разглеждане на казусите с конфликт на интереси, тъй като сега особено на местно ниво тези комисии били фиктивни, а сигналите често „потъвали" без резултат. /Дарик радио