Анализаторите от Goldman Sachs са изключително благоприятно настроени към дългосрочните перспективи за така наречения "зелен водород" - възобновяема енергия получавана от електролизата на водата. Наричайки го "възможност веднъж в живота", Goldman Sachs изчислява, че въпросният хидрогенен пазар може да възлиза на 10 трилиона евро (11.7 трилиона долара) до 2050 г., разделен между Азия, САЩ и Европа.

Лондонските анализатори, водени от Алберто Гандолфи, казват, че така нареченият електронен водород може да се превърне в най-големия потребител на електроенергия и да удвои консумацията на енергия в Европа; да удвои прогнозите за капиталови разходи за възобновяема енергия; да преконфигурира газовата мрежа; да реши проблема със сезонното съхранение на енергия и да осигури втори живот на конвенционалните производители на топлинна енергия.

През юли, отбелязват анализаторите, Европейската комисия публикува своята стратегия за водород до 2030 г., която е първият конкретен документ, който подробно описва ролята, която тя трябва да играе в европейската икономика. Срещу настоящата инсталирана база от 0.1 гигавата, Европейският съюз се насочва към 6 гигавата хидрогенна енергия до 2024 г., 40 гигавата до 2030 г. и 500 гигавата до 2050 г.!

"Постигането на тези амбициозни цели ще има големи последици за търсенето на енергия, необходимо за захранване на електролизаторите - върху капацитета на възобновяемите източници и върху газовата инфраструктура", казват те. Документът на ЕС цели общите инвестиции до 400 милиарда евро до 2030 г., като до 47 милиарда евро са само за електролизатори.

Операторите на газопреносни системи в Италия, Ирландия, Канада, Великобритания и Франция вече имат проекти за оценка на ролята на водорода.

Goldman казва, че има три основни начина за излагане към сектора на е-водород. Първият е чрез комунални услуги, включително RWE, EDP и публично търгуваните EDP Renováveis, Enel, Iberdrola, SSE и Orsted. Инвестиционната банка надстрои оценката си на италианския Snam, до "купувай" от "продавай", като се има предвид дългосрочната възможност за възобновяеми енергийни източници, и също така спомена Enagas като компания за газова инфраструктура, която може да види нови инвестиции.

Преобразуването на газови централи във водородни турбини може да повиши акциите на операторите на газови турбини с комбиниран цикъл Uniper, Engie и RWE.

В САЩ, експертите на инвестиционната банка отбелязват, че NextEra Energy е лидерът в индустрията за възобновяеми енергийни източници, докато други възможни залози включват NextEra Energy Partners, Consolidated Edison и собственици на инфраструктура за газопроводи като The Williams Cos.

Хидрогенен влак

Технологиите и иновациите променят начина на захранване на обществения транспорт. През септември се наблюдаваха няколко интересни събития на арената на транспорта, задвижван с водород. В Обединеното кралство текат опити на влак, задвижван с водород, като първоначално пътуването е успешно завършено между местоположенията Лонг Марстън и Ившам в региона на Уест Мидландс в Англия

Влакът HydroFLEX - разработен от екип от университета в Бирмингам и Портърбрук, фирма за електрически технологии - използва горивна клетка, която комбинира водород и кислород за да генериране на електричество, топлина и вода.

Влакът е снабден с набор от комплекти в един от вагоните си. Тази технология включва резервоар за водородно гориво, гореспоменатите горивни клетки и литиево-йонни батерии за съхранение. Учените се надяват, че технологията ще бъде достъпна за модернизирани влакове, които вече се използват до 2023 година.

В декларация, публикувана в сряда, публикувана на уебсайта на университета в Бирмингам и на правителството на Великобритания, се казва, че университетът също така "разработва модул, задвижван с водород и батерии, който може да бъде монтиран под влака". Идеята зад тази модификация е, че тя ще създаде повече място за приемане на пътници.

В собственото си съобщение Портърбрук описа влака, използван в процесите, като "демонстрационна единица". Позовавайки се на потребителското търсене, фирмата също така заяви, че планира да пусне HydroFLEX в производство. Тази версия на влака, добавя компанията, ще бъде "конфигурирана за експлоатация, като се използват както надземни електрически проводници, така и водород за неелектрифицирани маршрути".

В края на септември, във въздушното пространство над Англия самолет с водородни горивни клетки, способен да превозва пътници, завърши първия си полет. Няколко дни по-рано Airbus публикува подробности за три концептуални самолета с гориво от водород, заявявайки, че могат да влязат в експлоатация до 2035 година.

По-рано през месеца ÖBB, Австрийските федерални железници, заяви, че влак, захранван с водород, ще започне изпитание за обслужване на пътници в южните райони на Долна Австрия.

Построен от европейската транспортна фирма Alstom, Coradia iLint, разположен в Австрия, също използва технологията на горивните клетки, за да превърне кислорода и водорода в електричество. Според компанията той може да достигне скорост до 140 километра в час, безшумен е и "излъчва само пара и вода".

Влакът вече е превозвал пътници в части на Германия и е преминал десет дни тестове на 65-километров участък от железопътна линия в Холандия по-рано тази година.

Хидрогенни автомобили

Друга алтернатива, поне според една от най-големите автомобилни компании в света - японската Toyota са така наречените хидрогенни автомобили.

Хидрогенното гориво се зарежда в автомобила под голямо налягане и се съхранява в специално предназначен за целта резервоар. И това, заедно с липсата на достатъчно на брой изградени станции, го прави малко непрактичен и не особено достъпен.

От Тоуоtа вече представиха модел на подобно гориво - Міrаі. Единственото нещо, необходимо за добиване на хидрогенно гориво е водата. Според водещия японски производител, новият модел може да изминава 300 мили с едно зареждане, като то става относително бързо - за около три минути. Цената на модела в Япония е 57 000 долара.

Проблемите с това гориво обаче, са по няколко направления. Първо, то е сравнително трудно за съхранение, силно запалимо и летливо е, което го прави относително опасно.

В допълнение, хидрогенното гориво се транспортира трудно и е относително скъпо. За изграждането на масови хидрогенни станции пък, могат да са необходими десетилетия./money.bg