Учени установиха, че до 2100 г. по-голямата част от субпопулацията на белите мечки в Арктика ще бъде застрашена от изчезване заради намаляването на морския лед. Резултатите от изследването са публикувани в списание „Nature Climate Change“.

Белите мечки от вида Ursus maritimus използват леда за лов на тюлени. През лятото, когато ледовете край брега започват да се топят, животните остават на сушата, където практически са лишени от храна и живеят, благодарение на натрупаната мазнина. Тъй като топлият сезон в Арктика се увеличава, а площта на морския лед намалява заради глобалното затопляне, белите мечки са принудени всяка година да остават за по-дълго на континента.

Канадски и американски учени под ръководството на Петер Молнар от университета в Торонто разработили математически модел за изменение на ледената покривка на арктическите морета за периода 1979 – 2016 година. Те изчислили праговите стойности в дни на продължителността на лятното гладуване на полярните мечки, след което рискът от намаляване на броя на животните рязко нараства поради снижаване възможностите за оцеляване на малките и възрастните екземпляри.

В най-южния сезонен леден екорегион, обхващащ североизточния бряг на Канада и западния бряг на Гренландия, където през лятото преди това не е имало лед, мечките са свикнали да живеят през топлия сезон на сушата, да хранят малките си и да пестят енергия.

В други региони полярните мечки традиционно използват ледени късове през лятото, за да ловуват от тях. Сега по тези места – арктическите брегове на Русия, Гренландия и Аляска, ледът практически липсва през лято, а мечките от тези субпопулации се оказват особено уязвими.

Известно е, че полярните мечки могат да оцелеят без храна доста дълго време, но специфичните прагови стойности доскоро бяха неизвестни. Сега учените са ги дефинирали поотделно за всеки екорегион, използвайки модели за динамичен енергиен баланс, основаващи се на определяне на енергийните нужди на животните при различни динамични режими.

Оказа се, че до 2100 г. праговите стойности ще бъдат надвишени за 13 субпопулации, представляващи около 80 % от всички полярни мечки. Според изследователите, малките ще бъдат изложени на най-голям риск поради продължителното гладуване, а най-малко ще са застрашени самотните възрастни самки.

Резултатите от проучването показали, че при сценарий с високо ниво на парникови газове в атмосферата, до 2100 година практически всички бели мечки в Арктика ще изчезнат, докато при умерено ниво на газовете субпопулациите ще може да се запазят.

Учените изключват възможността белите мечки да се адаптират към постоянен живот на сушата. Според тях, изводите от направените изследвания би следвало да бъдат допълнителен стимул за въвеждането на мерки срещу глобалното затопляне./БГНЕС