Хранителните навици до голяма степен се наследяват генетично. Вече са известни около десетина мутации, които отговарят за пристрастяването към солено, сладко, горчиво и мазно. Предполага се, че именно заради тях на хората им е трудно да свалят излишните килограми, дори когато това е необходимо поради здравословни причини.

Испански учени помолили 800 доброволци с европейски произход да попълнят анкета за ежедневните си хранителни навици. Те трябвало да оценят всяко ястие по десетобална скала – от най-вкусното до онова, което изобщо не им е харесало. Успоредно с това от всеки от участниците е взета ДНК проба.
Получените данни били сравнени с откритите в геномите на доброволците мутации, свързани с хранителния режим и предпочитания. Били открити около 1 500 отклонения.

Най-често се срещали вариации в гена FTO, който влияе върху предпочитанията към зеленчуци, както и върху апетита и склонността към напълняване. След това били гените CREB1 и GABRA2, които отговарят за склонността към солени храни, Тези участъци на ДНК се смятат и за регулатор на скоростта на разчитане на гените и отговарят за предаването на сигнал към мозъка.

Били открити и няколко гена на любителите на сладкото – основно OXTR, който определя реакцията на организма спрямо окситцина. Според авторите на проучването, именно от него зависи отношението на човека към шоколада. А гените SLC6A2 и SLC6A5 отговарят за желанието да ядем мазни храни и захар.
Учени от Центъра за интегрална медицина „Рикен“ и от университета в Осака са анализирали данните за генома, здравословното състояние и хранителните предпочитания на повече от 160 000 японци. Те определили хранителните навици, които се наследяват с ДНК. Сред тях били предпочитанията към консумацията на кафе, чай, йогурт, сирене, тофу, риба, зеленчуци, месо и алкохол.

Учените описали 9 участъци в генома, влияещи на кулинарните вкусове. Някои от тях могат да определят едновременно няколко хранителни навика. Например тофу е предпочитан от хора с мутация, която отговаря за възприятието за горчиво, а липсата ѝ е характерна за хора, които не носят на алкохол. Поклонниците на рибата, тофуто и зеленчуците почти винаги имали в своята ДНК мутация, определяща свръхчувствителност към умами (един от петте основни вкуса – бел. ред.) – вкус, предизвикван от натриев глутамат.

При любителите на сирене, йогурт и мляко генетичните вариации били сходни.
Авторите на проучването отбелязват, че шест от откритите от тях гени са свързани с предразположеност към редица заболявания – няколко вида рак и диабет.
Според британски учени, от всички гени, ръководещи хранителните предпочитания, най-неприятният е MC4R. Той кара хората да ядат мазни храни, в резултат на което се получава наднормено тегло и свързаните с него сърдечно-съдови заболявания.

На участниците в експеримента било предложено пиле с къри, но с различни съдържание на мазнини – съответно, 20, 30 и 60 процента. След това доброволците трябвало да изядат десерт от бита сметана, ягоди и целувки с еднакъв вкус, но с различно съдържание на захар.

Учените установили, че тези, които се постарали да изядат колкото е възможно повече от най-мазното пилешко и избрали най-сладкия десерт, имат мутация на гена MC4R, който управлява хранителните навици и метаболизма и се среща често при страдащите от затлъстяване.

Учените смятат, че този ген отговаря за избора на сладки и мазни храни, а мутацията му кара човека да избягва едното и да налита на другото. /БГНЕС