Епископската базилика в Сандански продължава да разкрива тайните си, отпечатъци от пръсти от 5-и век са един вид предшественик на холивудската „Алея на славата“, предаде кореспондентът на БГНЕС за региона.

По традиция на стена пред „Китайския театър“ в Холивуд най-известните актьори оставят отпечатъци от дланите си, в Сандански това нещо го е имало още в 5-и век. Но вместо най-популярните актьори, тук отпечатъци са оставили неизвестни майстори.

Това може да се види в чакалното помещение преди мартириума – най-значимото помещение в базиликата, или мощохранилището. В чакалното помещение на всяка плочка за сядане има отпечатъци на пръсти от майсторите, изградили базиликата. Това е една от най-древните римски традиции.

Втората по големина базилика след пловдивската отвори врати за посетители едва преди броени дни, след втория пореден локдаун за година.

„За последната година това ни е второто тримесечно прекъсване. Първото ни беше от март до юни и сега – от ноември до февруари, но се надяваме това е последното и животът да си продължи както беше“, разказва Костадин Янков, екскурзовод на посетителите.

Той добавя, че летният сезон е бил доста интензивен. А болшинството посетители – българи заради пандемичната обстановка.

„Базиликата е една невероятна сграда, тя е построена в средата на V-и век и е една от най-големите в България. Това е началото на широкото разпространение на християнството. Няма име, защото не са намерени документи. Базиликата се намира в центъра на древния град Партикополис, който се е намирал на нашата земя. За града се знае, че бил много голям, а базиликата е била посещавана от над 10 000 души. А това, че се намира в Сандански, не е случайно. Тук има минерална вода, благородна земя и е най-слънчевият град в България. Слънцето грее 297 дни в годината“, разказва екскурзоводът.

Намерена е само една част от базиликата, която тепърва ще бъде завършена като археологически обект. Разкопките продължават, като последното откритие е от 2012 г.

АМВОН

Амвонът е най-голямото помещение в базиликата, в най-издигната част от храма има мраморен трон, на който седял епископът. Той решавал най-важите въпроси в населеното място, както религиозни, така и светски. Самият амвон е във формата на кръст с издължени рамене.

А амвонът символизира хълма, от който Христос произнасял проповедите си. Амвонът е ограден с колони, а на пода личат част от богатите на мотиви мозайки.

КРЪЩЕЛНОТО-БАПТИСТРЕРИУМ

В момента се намираме в баптистериум или така нареченото кръщелно помещение. В ранните години на християнството тук се извършва покръстване. Това е басейн за 4 души. За всеки човек има стъпала, по който да слезе и къде да застане. Всички са влизали едновременно и са покръствани по най-бързия начин. В ранното християнство са покръствани и възрастни. Това е едно от най-интересните и ценни помещения, заради четирите входа, които образуват кръст.

Кръщелното помещение е отоплявала водата с пещ, която водила водата до басейна с канал, а тя изтичала през отводнителна система.

МОЩОХРАНИЛИЩЕ-МАРТИРИУМ

Това е мястото, където лежат мощите на светец. Останал е само саркофага, а мощите са иззети преди да започнат разкопките през 80-те години на миналия век. Не се знае на кой светец са принадлежали.

Тук се намира и единственото „живо“ аязмо в България, което е с дебит 18 л. на денонощие и никога не е пресъхвало.

Чакалнята преди мартириума е най-значимото помещение в базиликата. То е интересно, защото на всяка плочка има отпечатъци на пръсти от майсторите, изградили базиликата. Това е една от най-древните римски традиции.

ОТКРИВАНЕТО НА БАЗИЛИКАТА

А през 1918 г. базиликата е открита от Българска армия, която се разположила за лагеруване на около 400 м. от базиликата. Поради недостиг на място, войниците разполагат палатките над сегашното кръщелното помещение. При укрепването им започват да копаят, така попадат на зидовете.

Епископската базилика съществува до средата на VI-и век, тогава е опустошена. Предполага се, че след поредното варварско нашествие.

ВХОДЪТ НА БАЗИЛИКАТА-АТРИУМ

Влизането в базиликата започва от вътрешния двор. Той се е ползвал за народен събор – епископът е събирал населението за коментар по важни въпроси. Тук се посетителите измивали лицата си, преди да влязат в базиликата. Това е ставало чрез кладенец в средата на двора. След като той е пресъхнал и за да не се наруши традицията, хората започват да събират дъждовна вода, която течала от четири чучура.

И накрая, колоните в базиликата са уникални, като една с една не си приличат. Римляните били прагматични и събирали останки от опустошени места и издигали нови.

„Чувството да бъдете тук е невероятно. Хората могат да усетят едно вдъхновение. Виждате колко е голяма, пищна и красива“, завършва по категоричен начин екскурзоводът.

А сегашният си вид базиликата „дължи“ на проект „Сандански-зората на ранното на християнство“ на стойност 6 млн. лева./БГНЕС