Българският лев навършва 140 години днес, като на 4 юни 1888 година той е създаден след обнародването на Закона за правото на рязане на монети в Княжество България. Това припомнят от Българската народна банка (БНБ).

"С този закон се създава националната парична единица "лев", разделен на сто части - "стотинки", и се определят теглото, металното съдържание и изображенията на българските монети", обясняват от централната банка.

Нормативният акт определя количеството злато, сребро и мед в монетите, като общото парично предлагане в страната е ограничено до 15 милиона лева. Стойността на лева при неговото "раждане" е приравнена на френския франк.

Допреди въвеждането на лева в страната се ползва различна чуждестранна валута, основно монети, които са предимно турски, руски, румънски и сръбски.

Първите отсечени монети се появява през 1881 година, като те са медни и са на стойност от 2,5 и 10 стотинки. Година по-късно са отсечени и сребърни такива от 1 и 2 лева. Златните се появяват доста по-късно - през 1894 година, като те са на стойност от 10, 20 и 100 лева.

Година преди обнародването на закона е създадена БНБ. След въвеждането на лева централната банка успява да спре използването на чужди монети до 1886 година, като са въведени специални закони за тази цел.

През 1885 година пък БНБ получава монополното право да издава банкноти. Първите такива са със златно покритие и са от 20 и 50 лева. През 1891 година нов закон позволява издаването на банкноти и със сребърно покритие.

Първите банкноти, които България отпечатва сама, се появяват през първата половина на миналия век. Те излизат от Държавната печатница в столицата, като първата емисия е от 1924 година със стойност от 5000 лева, а на следващата година са пуснати и банкноти от 20 лева.