“След като откриха Ники мъртъв, не пусках сестра му да мърда никъде без мен. Не че можех да направя нещо, за да я защитя, но се ужасявах да не се случи нещо и с другото ми дете. За мен не ме е страх, но за нея - много”, казва с треперещ глас Марияна Йорданова от столичния кв. “Люлин 9”. Тя е майка на 22-годишния Николай Йорданов, който бе зверски убит преди 3 г.

Момчето изчезва на 14 юни 2012 г. Марияна, мъжът и? Стоян и дъщеря им Деси, на 24 г., го търсят къде ли не, лепят по улиците негови снимки, молят за помощ и в МВР, и във фейсбук. Не предполагат, че вече никога

няма да го

прегърнат, нито

да зърнат

лицето му

На 10-ия ден от издирването в два контейнера, хвърлени в Огоста, са открити части от трупа на Ники. В единия са ръцете, отрязани до раменете, а в другия - торсът с главата.

Само след няколко дни убиецът - безработният Адриан Ангелов, е заловен. На 1 юни т. г. - след година и половина ходене по съдилищата, Върховният касационен съд реши съдбата му. Отреди му да лежи 30 г. в затвора при първоначален строг режим. Присъдата вече е влязла в сила. Съкрушената майка на Ники разбира за нея от интернет, часове преди поредното убийство в Борисовата градина - този път на 16-годишния Георги Игнатов.

“Всеки божи ден по един, по двама загинали млади хора. Нещо страшно става. Човешкият живот няма никаква стойност. И каква стойност да има, като се дават малки присъди. Все пак при нас 30 г. горе-долу е нещо, но има

убийци, които се

измъкват с 5-6 г.,

че и по-малко”, казва Марияна. Болно и? е за всичко, пропуснато с Ники. Често се сеща за последните му думи, че иска да му приготви за вечеря пържени картофи, много ги обичал.

Единствената и? утеха сега е внукът и? Никола, роден преди 2 месеца и половина от дъщеря и?. Марияна с мъка си спомня за заседанията в съда, на които очи в очи се е срещала с Адриан.

“В другите държави в съдебната зала задържаният е изолиран в една клетка, а във Върховния съд ме изправиха до него. Бяхме на една ръка разстояние. Аз си знам какво ми е било. Беше жестоко”, казва със задавен глас майката.

“Убиец” и “Боклук” - така посрещаха окования с белезници приятелите на Ники в съда. Адриан обаче не показваше да е притеснен. Той лежи зад решетките от 29 юни 2012 г. В началото проговаря за престъплението си, после млъква, а на съдебния процес заявява, че съжалява. Но не успява да убеди другите, че се разкайва истински. Според Върховния касационен съд, който отказа снизходителност и не измени присъдите на предните 2 инстанции, Адриан е имал противоречиво и непоследователно поведение, насочено към затрудняване на разследването.

“Нито признанието, нито разкаянието са израз на действително осъзната отрицателна оценка за извършеното и за последиците”, пишат висшите магистрати.

След ареста Адриан проговаря. Разказва как е искал да скрие трупа. Реже го с нож, опитва да го гори. Цяла нощ разхвърля частите на различни места, за да не се разбере на кого са. За свое оправдание казва, че Ники е паднал и си е ударил лошо главата. Но експертите го опровергават. Смъртта на жертвата е настъпила от удари по лицето и главата в областта на темето. Счупени са черепът, долната и горната челюст.

Всичко почва невинно. Адриан и Николай се запознават случайно през лятото. Засичат се в пицария “Пан” в София, която Ники зарежда. 22-годишният младеж работи във фирма на приятелско семейство. От 3 г. доставя млечни продукти с бял бус “Мерцедес-Вито”. Адриан е от с. Гложене, но от известно време живее в София. Безработен е от година и често виси в пицарията, тъй като жена му е сестра на управителя. Имат дете. Адриан

дължи 600 лв.

за наем и залага

опела си

Оплаква се от живота и безпаричието. За да му помогне, Ники се съгласява да му доставя кашкавал за 6 лв. на килограм. Уговорката е Адриан да го продава и ако успее да го пласира по-скъпо, да задържи за себе си разликата в цената.

Двамата се срещат пред бл. 411 в “Овча купел”, където е квартирата на Адриан. Ники му дава 40 кг кашкавал, при условие че стоката ще му бъде платена следващия ден. Ники пита за парите след 2 дни. Като разбира, че няма да ги получи, си иска обратно питите с кашкавал. Адриан се дърпа.

Ядосан е, че няма да спечели нищо. Според прокуратурата тогава решава да убие Ники. Подканва го да влезе в апартамента му на 1-ия етаж, уж да се разберат, без да ги слушат съседите. Жената и детето му не са в София.

В апартамента Ники настоява Адриан или да плати кашкавала, или да му го върне. Внезапно е нападнат в гръб. Получава удар в тила, после още и още.

Облян в кръв, Ники агонизира близо 20 минути, но Адриан не трепва - не се обажда нито на Бърза помощ, нито в полицията. Когато се уверява, че е мъртъв,

прибира оборота

на Николай

от 1600 лв.,

ключа от служебната му кола, джиесема и документите му. Микробуса зарязва близо до Централна гара, където е намерен едва на 22 юни. Телефона и документите изхвърля, а ключовете пуска в отвор на електрически стълб. Връща се в апартамента си и започва да разчленява тялото на жертвата си с нож и трион. Слага части от него в 3 пазарски чанти и ги скрива в опела на брат си. После се заема да изчисти кръвта от жилището. На другия ден тръгва към Мизия. От улицата през нощта прибира 2 кофи за смет. В безлюдно място до брега на Огоста слага части от насеченото тяло в тях, залива ги с бензин и минерално моторно масло и се опитва да ги запали. Човешката плът обаче гори трудно. Адриан бута кофите в реката. В колата му има следи от кръв и на 22 юни той я кара в автомивка. Иска да изчистят добре багажника. Отвътре се разнася остра неприятна миризма и той казва, че е от месо - разпиляло се, докато го превозва. Адриан продава 30 кг от кашкавала, но не взема и 200 лв. Останалите десет скрива в печка в дома на тъста си, оставена в коридора.

След ареста бащата на Адриан доброволно

предава на

полицията

четката за

зъби на сина си

От нея е взет ДНК профил и при сравнение със следа от кръв по хавлиена кърпа в дома на Адриан е констатирано несъответствие.

Уличават го още следи в колата и телефонни разпечатки. Тъй като липсват кости от черепа на убития, експертите не могат да кажат с какъв точно предмет са нанесени смъртоносните удари.

Пред градския съд в София Адриан се признава за виновен и заявява, че приема фактите в обвинителния акт. После обаче почва да се жали на по-горните съдебни инстанции. Събрани са много доказателства, макар и косвени, които потвърждават признанията на Адриан, решава 3-членен състав на апелативния съд с председател Мая Цонева. Според него има всички основания да се наложи доживотен затвор, но по закон при съкратената процедура наказанието се намалява с 1/3. ВКС потвърждава решението, увеличава само обезщетението, което убиецът трябва да плати на родителите на жертвата - по 200 000 лв. за всеки. Освен кръвнина Адриан е осъден да плати и 6000 лв. държавна такса.

“Родителите са засегнати дълбоко от загубата. В отношенията им е имало силна привързаност, страданията им никога няма да бъдат преодолени”, пише в окончателното съдебно решение.

Марияна Йорданова: Разфасовал го е, а после излъскал апартамента

- Г-жо Йорданова, преди делото се притеснявахте, че убиецът на сина ви Ники - Адриан Ангелов, може да си признае вината и присъдата му да се намали. Случи се точно това, разочарована ли сте?

- Така беше, притесняваше ме и да не го изкарат психически болен, защото тогава можеше и нищо да не получи. Но още в началото психолозите казаха, че този вариант е изключен.

- Удовлетворява ли ви присъдата от 30 г.?

- Малко е. Той вече е излежал 3 г. След 10-15 г. ще има право да иска намаляване на наказанието, може и законите да се променят, всичко може да стане, и той да излезе. За такива тежки престъпления трябва да се дава до живот без право на замяна. Това убийство е с умисъл, планирано е, мислено е предварително. И после той ще казва, че е съдействал на полицията. С какво е съдействал? Разбирам да е отишъл в полицията да се предаде и да си признае, но не се е предал.

При такива жестоки престъпления не бива да се дава възможност някой, като си признае вината, автоматично да отпада доживотната присъда и да му се приспада 1/3 от наказанието. Признал, не признал, извършил го е. Първо го е прилъгал, после го е гледал как се мъчи 20 минути, разфасовал го е, горил го е. Укривал е следи в дома си.

Следователката ни каза: “Какви ли не препарати сме слагали, за да открием следи, но нямаше - всичко беше излъскано до съвършенство”. Той (Адриан - бел.ред.) твърди, че го е убил, без да иска, и уж се опитал да му помогне. Добре, защо не е извикал линейка, полиция. Дори да го изведе пред входа - някой ще го види и ще му помогне.

Всичко е измислено така, че да не го хванат. Разкриването е станало случайно.

- Вярвате ли, че такъв човек може да се промени в затвора, да бъде превъзпитан?

- Не е вярно, че затворът е мярка за превъзпитание. Оттам излизат по-големи престъпници - научават вратичките в закона, едни на други си разказват кой какво направил и как укрил престъплението. Той ще излезе по-обигран престъпник.

- Кога видяхте Адриан за първи път?

- В Софийския градски съд. Казах му нещо, но не помня какво. В Софийския апелативен съд той представи акт за раждане на своето дете и искаше да му намалят присъдата, защото трябвало да се грижи за него. А аз за кое дете да се грижа. Можех да представя 2 акта - един за раждане и един за смърт.

Единственият вариант в нашата държава е да се промени законът. Имам чувството, че е направен за депутати, за министри, за техните деца - да имат вратички по някакъв начин да се отърват. Законът не е направен за нас, обикновените хора, които не можем да направим нищо.

- Изяснихте ли си мотива на престъплението - невърнати пари за пити кашкавал?

- За мен мотивът не са парите за кашкавала. Имам спомен, че Ники ми беше казал, че има някакъв познат, който ще се мести в квартира на друго място и го е помолил с буса да пренесат легла и багаж. Когато ми казаха, че е заради невърнати пари, отвърнах на следователите, че няма как да е вярно да му е дал кашкавал. Стоката се товари в буса по заявка, давана от магазините. Излиза със стоката по опис и се връща с това, което му остане. Явно на убиеца му е било по-изгодно да каже това, за да му се вържат. Каквото и да е, фактът си е факт. Ники го няма, кавото и да се е случило - това е!/24chasa.bg