Преди 31 г. през февруари излиза първият брой на вестник „Демокрация“.

Той тръгва към читателите си на 12 февруари 1990 като партийния вестник на Съюза на демократичните сили, учреден два месеца преди това на 7 декември 1989г. Тези бурни времена остават в историята като началото на прехода от комунизъм към демокрация и пазарна икономика, макар споровете за началния тласък все още да не са затихнали. Според някой това е датата 10 ноември 1989г., когато самата комунистическа партия сваля Тодор Живков от власт, според други -19 януари, когато е отменен чл. 1 от Конституцията на НРБ, според който БКП има ръководна роля в държавата.

От създаването си СДС като съюз на 16 партии и движения е единствената опозиционна сила срещу оптите на БКП да се задържи на власт и основен двигател на политическите промени в страната. Посланията му обаче, политическите цели и историческия залог за постигането им няма как да стигнат до хората поради цензурата в печата, доминиран изцяло от компартията.

Днес съвремениците не си представят медийна среда без интернет, с един партиен всекидневник „Работническо дело“ – орган на ЦК на БКП, и „Народна младеж“-орган на ЦК на ДСМС. И една телевизия. На този фон в. „Демокрация“ е пробив в тотално контролираната медийна политика в страната, доминирана от партийните повели на компартията. Истинско постижение е снабдяването с печатарска хартия, печатът и разпространението на вестника, тъй като и тези процеси са държавен монопол. В зората на демокрацията в. „Демокрация“ е всекидневник с тираж 100 000 и с цена 15 ст. А редакцията открива дарителска сметка, в която с издаването на първия брой е набрала 27 хил. лв.

Първият главен редактор на в. Демокрация“ е литературният критик Йордан Василев (до септември 1990 г.). Следват Волен Сидеров (от септември 1990 г. до февруари 1992 г.), Енчо Мутафов (от февруари 1992 г. до май 1993 г.), Панайот Денев (от март 1993 г. до август 1994 г.), Иво Инджев (от септември 1994 г. до юли 1995 г.), Невен Копанданова (от април 1996 г. до 1 юни 2000 г.), Атанас Свиленов (2 юни 2000 г. до 18 април 2002 г.) и Недко Петров (18 април 2002  до юни 2002 г.). Бавно и полека вседикневникът губи своята аудитория, натрупва дългове и през 2002г. партийното издание е спряно по решение на тогавашния лидер на СДС Надежда Михайлова.