В съвременното общество битува схващането, че състоянието или печалбите дават възможност да се освободим от общия интерес и общите задължения, пише в редакционната си статия главният редактор на Le Monde Жером Фенолио.

С операция OpenLux, чието публикуване започна на 8 февруари, френският всекидневник продължава да отключва задните врати на световната икономика. Сред големите международни проучвания, в които журналисти от изданието участваха през последните години, е Panama Papers през 2016 г. които направиха възможно проучването на подземните реки с мръсни пари, където се смесват сивите води от укриването на данъци и мътните потоци на печалбите от престъпления. След това Рaradise papers описаха обратната страна на глобализацията, тези много вратички в международната данъчна система, които позволят на ултрабогаташи и мултинационални компании да избегнат данъците, като същевременно останат в рамките на закона. През тези вратички парите изтичат, разрушавайки фундаментите на нашите демокрации, към някои страни, които са се организирали да привлекат 427 милиарда долара (355 милиарда евро), изтеглени от финансите на други държави, според данни, разкрити през ноември 2020 г. от неправителствената организация Tax Justice Network.

Една от тези държави продължава да е Люксембург, въпреки усилията си да прикрие положението си на данъчен рай в сърцето на Европейския съюз. Това показва OpenLux - операция, станала възможна до голяма степен благодарение на скандалите около предишни разкрития на френския вестник. През 2018 г. Европейският съюз беше принуден да предприеме голяма реформа за борба с финансовата непрозрачност, принуждавайки държавите-членки да създадат регистри на бенефициерите, т.е. на реалните собственици на фирмите. Люксембург беше един от първите, които създадоха своя регистър в края на 2019 г.

Изискванията за данъчна прозрачност и справедливост вървят ръка за ръка. Работата, извършена от Le Monde въз основа на тези данни, които обикновено са частично достъпни, показва важността на създаването на механизми за публична прозрачност и осигуряване на свободен достъп до тези инструменти. Подобно проучване за момента не би било осъществимо в повечето други данъчни убежища в Европа като Малта, Кипър или Холандия. Те се възползваха от пропуските в директивата, за да наложат ограничения върху справките в техните регистри на бенефициерите.

Надземна система

Що се отнася до Люксембург, OpenLux ни позволи да надникнем зад цивилизованото говорене на Великото херцогство. Зад термина "международен финансов център" се крие много голямо данъчно убежище, едно от първите пет в света. Благоприятната среда, която страната създаде за създаване на компании, благоприятства масовите злоупотреби с люксембургски активи от лица и компании, които ги експлоатират, за да плащат по-ниски данъци, без всъщност да се установят там. В тази надземна или офшорна система почти половината от 124 000 търговски дружества, регистрирани в страната, са чисти финансови участия, без да се закрепват в реалната икономика, обикновени пощенски кутии без офиси или служители. Тези офшорни компании представляват 85% от общите активи на компаниите във Великото херцогство, или над 6,5 трилиона евро, според разкритията на OpenLux.

Друг основен урок от нашето проучване: публикуване на договореностите, направени от частни лица. OpenLux показва, че те успяват да разиграват данъчна конкуренция между различните държави, точно както и компаниите. Това насърчава най-ниската данъчна оферта между европейските държави, намаляваща година след година данъчното облагане на капитала. Всъщност публичният дебат вече не може да се ограничи до въпроса за данъчната оптимизация за мултинационалните компании. Той е от съществено значение и по тема, която никога не е била разглеждана в действителност: регулирането на данъчното облагане на физическите лица, и по-специално на голямото състояние.

Досега имаше съпротива срещу влизането му в дневния ред на Г-20 и ОИСР. Ако обаче най-богатите успеят да укрият масово данъците си и да избегнат участието в колективните усилия, във финансирането на публичната инфраструктура, не е ли необходимо да се справим с тази основна форма на сепаратизъм? Като не смеем да назовем нещата с истинските им имена (рай или укриване на данъци, офшорна компания), ние не разглеждаме проблемите, които подкопават нашите демокрации. Като не ги измерваме и не ги идентифицираме, е също толкова невъзможно да вземем решение за правилните реформи и да ги калибрираме правилно.

Нашите общества се крепят благодарение на ронлив цимент - доверието. То не може да устои на наблюдението, че голямото богатство дава допълнително предимство на тези, които се радват на него - възможността да се освободят от общия интерес и от общите задължения. Именно това показва гмуркането в Люксембургските регистри. Много малък брой компании или лица запазват достъпа си до антипода на отворената и конкурентна икономика, за която се застъпват през цялото време: затворена и защитена система, при която имат увереност, че не играят със същите правила като своите съграждани. Този свят, в който едни и същи хора винаги са сигурни, че ще спечелят, може да изглежда като законен. Въпреки това той остава осъден на доживотен затвор за несправедливост и неравенство.

Винаги можем да продължим да се тревожим за заобикалящите ни конспирации, да се страхуваме от отхвърлянето на елитите и възхода на популизма: нищо няма да бъде наистина надеждно, докато тази интуиция продължава, че една малка част от човечеството е освободена, тайно, от общите задължения и общия интерес. Трябва да се откажем от всички тези форми на самодоволство, ако искаме да сложим край на тези практики, които водят нашите демокрации до гибел.

Това осъзнаване е още по-спешно, тъй като дълговете експлодират под въздействието на здравната криза и неравенствата се задълбочават. Глобалната икономическа криза, причинена от Covid-19, прави дебата за хармонизиране на данъците в Европейския съюз още по-наложителен. Никой не трябва да има възможност да избяга от това голямо публично усилие за спасяване на нашите общества./news.bg