По инициатива на Дън Сяопин през 1978 г. е предприет курс на модернизация на страната и от 1979 г. Китай поема дълъг и успешен път на икономически и социални реформи.

А след 15-ия конгрес на Китайската комунистическа партия страната през 1997 г., под ръководството на Дзян Дземин, Пекин твърдо тръгна по пътя на изграждане на пазарна икономика. След 20 години от силно затворена и изостанала азиатска страна Китай се превърна в мощна индустриална сила с развити пазарни отношения. И вече оспорва световното икономическо лидерство на САЩ.

В основата на новата икономическа стратегия на Китай е положена идеята за конвергенция (взаимно сближаване), пише в статията на zen.yandex.ru.

Конвергенцията е пазарен модел със силно държавно планиране

Тази идея е развита от световно известния икономист от канадски произход Джон Кенет Гълбрайт (1908 - 2007 г.). Той защитава тезата, че чисто пазарният елемент е по-добър за малките и средните предприятия, а силното държавно регулиране е по-подходящо за големите корпорации.

Китайското ръководство игнорира съветите на експерти да следва рецептите на неолиберална стратегия и разработва своя собствена контролирана от държавата стратегия, така да се каже, хибриден икономически модел с китайски национални характеристики.

Вместо да следва рецептите на монетаристите в икономическата политика, а именно: либерализация, премахвайки държавните ограничения върху свободното ценообразуване; стабилизиране на инфлацията, чрез намаляване на паричното предлагане; приватизация - прехвърляне на държавна собственост в частни ръце, Китай предприе много различни мерки.

Вместо просто да либерализира цените, правителството на КНР въвежда двойна система от цени, която представлява наличието на ниска целева цена и висока пазарна цена.

Държавните предприятия продаваха определен обем продукти на планово определени цени, а произведеното над определен обем, реализираха по пазарни цени.

Цените на повечето потребителски стоки са поддържани на постоянни равнища от правителството за дълго време.

Вместо да води строга парична политика, кредитирането се насърчава.

Вместо да съкращава държавните разходи, правителството инвестира сериозно в инфраструктура, за да подкрепи икономическия растеж.

Вместо всеобхватна приватизация, държавата провежда политика за насърчаване създаването на нови недържавни предприятия на местно ниво, както и съвместни предприятия.

Държавата инвестира в държавни предприятия.

Централното планиране се запази само за публичния сектор на икономиката.

Макар да насърчава чуждестранните инвестиции, правителството на КНР въпреки това защити вътрешния пазар на страната, провеждайки политика на протекционизъм.

Концепцията на Дън Сяопин - "една страна - две системи" е отразено в икономическата политика - "една страна - две сектори на икономиката ."

Хонконгският специален административен регион успешно се развива на базата на тази концепция и се превърна не само в най-големия текстилен и електронен център в Китай, но и в най-големия финансов и експортен център в региона, с най-модерното пристанище в Китай.

Трябва да се отбележи, че принципът на постепенните трансформации се оказа много успешен.

Вместо драстично да превърне планираната икономика в пазарна икономика, китайското ръководство предпочете, като запази държавния сектор, непрекъснато го подобрява и едновременно да развива пазарния сектор.

До голяма степен тези постижения се дължат на голямата роля на запазената държавна регулация за големите предприятия.

Китайското правителство изхожда от предположението, че само държавата може да поправи много от недостатъците на пазарната система, например да решава проблеми на околната среда, образованието и други, които могат да бъдат решени изключително централизирано.

Освен това, разчитайки само на пазарния механизъм, е невъзможно да се извърши справедливо разпределение на доходите. Защото, въпреки че пазарният обмен се извършва според принципа на еквивалентност, но възможностите на икономическите субекти са различни и съответно техните доходи също се различават.

Нерегулираното развитие на пазарните отношения води до силно стратифициране на собствеността и силно социално напрежение.

Необходимо е също така да се регулират отношенията между макро- и микроикономиката, между центъра и регионите, между самите региони.

Икономическата дейност на отделно предприятие, индустрия или регион се основава на принципите на самоуправление и разпределяне на отговорността.

Всеки икономически субект преследва собствените си егоистични цели, често пренебрегвайки интересите на обществото като цяло. Тук се проявява противоречието между цялото (интересите на държавата като цяло) и частното (егоистичният интерес на икономическия субект).

И въпреки факта, че в началото на реформите основната цел беше постигането на високи темпове на растеж, китайското правителство разбра, че е необходимо да се грижи за икономическата справедливост и икономическата стабилност.

"Икономическа справедливост" се разбираше като справедливо разпределение на социалното богатство, справедливо преразпределение на доходите и гарантиране на лоялна конкуренция.

"Икономическа стабилност" означаваше поддържане на ценовата стабилност, предотвратяване на хиперинфлацията, поддържане на висока заетост, осигуряване на баланс между приходите и разходите на бюджета и постигане на баланс между брутното търсене и предлагане.

Затова в края на 80-те години правителството започва да счита за основна цел не постоянно увеличаване на темповете на растеж, а икономическа стабилност.

Прекомерно високите темпове на растеж могат да нарушат баланса в икономическия механизъм, да доведат до спад в ефективността и повишаване на цените.

Стремежът към високи темпове на растеж доведе до свиване на бизнес активността и спад на производството.

През 1984 г. ръстът е 15,2%, през 1985 г. - 13,5%, 1992 г. - 14,2%, 1993 г. - 13,5%, което доведе до висока инфлация и "прегряване" на икономиката ...

Китайското ръководство реши, че би било целесъобразно да запази оптималния ръст на БВП през 9-ия петгодишен период (1996-2000 г.) на ниво 8-9%.

Фискалната политика имаше за цел държавните бюджетни приходи да надвишават разходите, като през 1996 г. приходите надхвърлиха разходите с 2%.

В областта на външната търговия - политиката беше насочена към увеличаване на износа на китайски стоки.

Третият пленум на 18-ия централен комитет на Комунистическата партия на Китай, проведен в Пекин на 9-12 ноември 2013 г., прие нови икономически решения, по-специално:

• Създаване на зоната за свободна търговия в Шанхай и редица други подобни зони,
• Създаване на малки и средни частни банки,
• Създаване на система за гарантиране на банкови депозити,
• Разрешена продажба на права за дългосрочно наемане на земя, собственост на селяни, на пазарни цени,
• Достъпът на чуждестранния капитал до по-рано затворени сфери на финанси, образование, култура, медицина, услуги, строителство и др.