Тато разработван като „Таралеж”

Избрано 19.10.2012 11:01

Тодор Живков сам се обявява за агент на Гешев

До края на годината Държавна агенция „Архиви” ще пусне в интернет и полицейското досие на Тодор Живков. Интересно е обаче то да се чете заедно с другите останали документи – като тези от Вълко Червенков и Антон Югов, както и с мемоарната литература по темата. Тогава могат да се насложат отделните части на пъзела от историческата истина, която в повечето случаи се е украсявала според интересите на едни или други хора.

В интерес на истината трябва да кажем, че запазеното полицейско досие на бившия пръв партиен и държавен ръководител Тодор Живков е скромно – само 33 листа в две папки. Което не може да не ни накара да се замислим. От една страна, пазените в дълбока тайна само допреди няколко месеца документи или са били прочиствани, или са били допълвани с факти, които да доукрасят облика на комунистическите деятели. Така например полицейското досие на Вълко Червенков му е било лично предоставяно от Тодор Живков да си го чете, а Червенков после го върнал обратно на Живков. Можем ясно да си представим за какво точно става дума.

От спомените пък на шефа на канцеларията на Тодор Живков и негов най-близък душеприказчик Костадин Чакъров научаваме, че „ По заповед на министъра на вътрешните работи през 1956 г. е дадено указание да не се четат материалите. В парното помещение на МВР са струпани всички разработки, които са водени до този момент. По решение на Политбюро, ръководено от Тодор Живков, те се изгарят. Мотивът е да се внесе спокойствие и стабилност в работата и живота на кадрите. В духа на същата толерантност спрямо Мурджев не са извършени никакви санкции.” Това пише Чакъров. Той разказва и за разработката „Таралеж”
която е целяла да провери дали Живков не работи като агент провокатор, дали не е бил агент на Гешев и английското разузнаване, още повече че Живков се изкачва много бързо в кариерата след 9 септември 1944 г., още повече че той не фигурира в списъка на софийските партизани.

Според Чакъров „През 1946-а се открива разработка по проучването на Тодор Живков за факти, сочещи връзките му с Гешев, и за евентуално установяване на негови действия като английски агент. Разработката носи кодово название „Таралеж”. По това време Тодор Живков е втори секретар на Областния комитет на партията, а разработката се води от полковник Мурджев, който впоследствие като началник на Втори отдел на Държавна сигурност поема през 1951 г. разработката по издирването на Гешев.

Важно е да припомним, че през 1950 – 1953 г., когато начело на държавата и партията е Вълко Червенков, се развихря мощна кампания за издирване на компрометиращи материали за хора, замесени във връзки с полицията. През 1952 г. при една от срещите им Сталин нарежда на Червенков да спре издирването на агент-провокатори в комунистическата партия. Следва нареждането да бъдат изгорени всички материали. Така в пламъците отиват и документите от „Таралеж”.

Има сериозни основания да смятаме, че бившият Първи сам си придава тежест, като сам си разпространява легендата, че
бил вербуван от топполицая Гешев В своите „Мемоари”, издадени през 1997 г., той описва как при един от арестите се бил надлъгвал с Гешев и как три пъти бил измъчван до припадък. От описанието не става ясно каква е била целта да го измъчват и какво е искала да научи от него полицията. Живков пише, че пътят му се пресякъл с четирима провокатори, трима от които били разкрити. Един останал докрай неразкрит. Първият е бил Васил Ташков, печатарски работник. Другият, който се бил поставил в услуга на полицията, е съселянинът му от Правец Стоян Чобанов, който живеел в съседство до квартирата му на ул. „Петрохан” в „Подуяне”. Самият Живков категорично отхвърля обвиненията, че е бил агент на Никола Гешев, като по този начин затвърждава тъкмо обратното впечатление.

В тъничките папки от полицейското досие Тодор Живков е написан и като Тошо. В полицейско донесение от 1935 г. агентът е написал следното: „По сведения лицето Тодоръ (Тошо) Живковъ е работникъ гравьоръ.”

Но да не забравяме, че непосредствено след преврата на 9 септември Тодор Живков е назначен с указ за главен инспектор в Народната милиция. Указът е издаден „Въ името на Негово величество Симеонъ ІІ, съ Божия милостъ и народна воля Царъ на българите” и е подписан от регентите Венелин Ганев, Цвятко Бобошевски и Тодор Павлов. Става дума за Указ 79, в който пише, че на 1 октомври 1944 г. Живков е назначен за „главенъ инспекторъ при Отделъ униформена милиция и учебно-подготвителень отъ Дирекцията на народната милиция – ТОДОРЪ ХРИСТОВЪ ЖИВКОВЪ, който встъпи в длъжностъ въ 8 часа сутринта.

Същиятъ се назначава съ 8400 лева основна месечна заплата, 300 лева за едно повишение или всичко заплата съ повишение 8700 лева месечно.”
Първият документ от полицейското досие №10 515/1954 г. е от 29 януари 1934 г. и е протокол от разпит при задържането в Дирекцията на полицията на Тодор Живков. В него той собственоръчно подписва, че не принадлежи към никаква организация.

Този протокол от разпит е придружен и от „Въпросникъ за установяване самоличностъта на лицето”, от който става ясно, че Живков се е обрисувал собственоръчно така: „телосложение – нормално, ръст – среден, лице – обло, цвят на лицето – „черъ”, чело – обло, очи – черни, нос – правилен, уши – средни, уста – малки, брада – бръсната, вежди – черни, коса – прическа назад, мустаци – бръснати, прическа – нагоре, особени белези – няма.”

По-интересен е другият протокол от разпит, който от страна на полицията е подписан с инициалите Н. Ге. и според експертите имаме пълното основание да смятаме, че става дума за Никола Гешев. Тъкмо в това дознание Живков се подписва под сведението, че е националлиберал.

Ето част от документа от 6 май 1934 г.: „Именувамъ се Тодоръ Христовъ Живковъ род. с. Правец, Орханийско, по занятие печатарски работник, ергенъ, грамотенъ, неосъжданъ.

Дошълъ съмъ въ София през 1929 год. и постъпихъ ученикъ в Средното графическо училище което завърших и бехъ назначен на работа в Държавната печатница от национал-либералътъ (г. Сариевъ). След като земеделците вземаха министерството на търговията, ме уволниха като национал-либералъ. Следъ уволнението стоях 3-4 м.(месеца – б.а.) безъ работа и след това постъпихъ на работа на у-ца „Осогово” №14 където и понастоящемъ работя...

Азъ узнахъ, че Н.П.Янчев е комунистъ. След инцидента в Градското казино ние помолихме хазяина да го изпъди за да не пострадаме заедно с него и ние. Хазяина му върна адресните билети и му каза да не идва вече...
Въ Дирекц. на полиц. бех задържан съ съквартиранта ми Н. Груевъ когато стана обиска въ клуба на Работ. партия.

Членъ съмъ на Типографския работнически съюзъ. Преди една година бехъ членъ на младежката национал-либерална организация. Освенъ тези две организации в друга не се числа.

Горните показания написахъ саморъчно.”

По-късно, през 1937 г., с променен и неверен за времето си правопис
при който е изпусната буквата „ъ” накрая, има вече сведения, че Живков бил комунист, и то активен. С цел да се героизира, се създава легендата за „работника комунист, който извършва противодържавна дейност и трябва да бъде проследяван”. Как Живков преминава от националлиберализма към комунизма, не е ясно. Интересно е обаче, че и по време на ареста му през февруари 1935-а от признанията на Тодор Живков се изяснява, че той отрича да е комунист. Което съвсем не попречи после в биографията си Бай Тошо да се самоопише като ръководен комунистически деец и партизанин. /monitor.bg