Германският канцлер Ангела Меркел е пред белите страници от последните такива на своята политическа биография. Какво ще напише в тях?

Германското председателство на Съвета на Европейския съюз, което започна в началото на този месец, e възможност за фрау Меркел да сложи положителен епилог на своето присъствие в немската и европейска политика. А равносметката за ролята, която Ангела Меркел има за Германия и ЕС, е, уви, дискусионна. Политическата хронология на германския канцлер е спорна поради много причини. Да изброим някои от тях телеграфно.

Ценностното олевяване на ръководения от нея Християндемократически съюз, което се мултиплицира и в обезличаването на Европейската народна партия. Това доведе до освобождаване на дясно пространство, в което веднага бяха посадени популистки и евроскептични култури из цяла Европа.

Онази Willkommenskultur, "култура на добре дошли", която бе приложена не само спрямо потребностите на германския пазар от имигрантска трудова ръка, но и към бежанските потоци спрямо Европа от 2015-та година насам. Мигрантската и бежанска криза поляризираха настроенията в ЕС, разклатиха общия ценностен фундамент на съюза и "парализираха" неговата насрещна политика.

Видимата невъзможност на Берлин - в рамките на Нормандската група (Украйна, Русия, Германия и Франция) - да се справи с Москва спрямо ролята на последната в подклаждането и поддържането на сепаратистките групи в Донецка и Луганска област. По отношение на конфликта в Източна Украйна като цяло Германия направи няколко грешки. С аргумента, че това е европейски спор, Берлин бе против по-активна роля на САЩ в него. Впоследствие бяха създадени слаби Мински споразумения, които и до ден днешен релативизират позициите на украинското правителство (например, в посока на това кое трябва да бъде първо - провеждането на избори в Донецк и Луганск или връщането на контрола на Киев върху въпросните територии и границата с Русия). А в целия този процес Германия постепенно преотстъпи европейската инициатива в рамките на Нормандската група на Франция. Всичко това облагодетелства позициите на Русия.

Строенето на Северен поток 2, което на практика направи по-трудни опитите на държавите членки на ЕС от Източна Европа да водят политики на енергийна диверсификация спрямо Русия.

Какво следва оттук нататък обаче?

Германското председателство на ЕС е възможност за Ангела Меркел да направи две базови неща.

Едното е Берлин да смекчи все по-натрапчивите амбиции на френския президент Макрон и оттук Германия да си възстанови влиянието, което по принцип има в рамките на ЕС. Второто е чрез активизиране на външната политика на Брюксел посредством германското председателство, ЕС да реабилитира тежестта си спрямо процесите от регионалното му съседство. Последното се налага от това, че през последните няколко години Берлин загуби политически и дипломатически терен - и в рамките на ЕС, и извън него. От пакета "Мобилност" до разговорите с Великобритания (покрай Брекзит) и Русия (покрай Украйна): във всички тези случаи виждахме как Берлин отстъпва инициативата на Париж.

Германското председателство на Съвета на ЕС ще трябва да насочи вниманието си в няколко посоки.

Спрямо конфликта в Либия Ангела Меркел ще има нелеката задача да усмири две държави-членки на НАТО - Франция и Турция. Като продължение на Берлинската конференция от началото на годината Ангела Меркел ще трябва да превърне думите в дела: да накара замесените в конфликта страни да спазват наложеното спрямо Либия оръжейно ембарго и да започнат политическите преговори между враждуващите на терен фракции.

По отношение на напрежението между Гърция и Турция покрай сондажите за енергийни ресурси около Кипър в Източното Средиземноморие, Ангела Меркел ще трябва да влезе в ролята на възрастния, който се опитва да посредничи между различните интереси, а не да взема страна в конфликта, по примера на Франция. Отчитайки, разбира се, позицията на ЕС по казуса.

Ангела Меркел ще трябва да бъде и контратежест на готовността на президентите Макрон и Тръмп да правят прекомерни отстъпки пред сръбския държавен глава Александър Вучич в преговорите между Прищина и Белград. Макар и по различни причини, Париж и Вашингтон в момента имат желание по-скоро да постигнат бързо споразумение между Косово и Сърбия, отколкото справедливо такова.

А на глобално ниво, най-важното за Германия и ЕС ще до края на годината ще бъде евентуално подписване на споразумение на инвестициите с Китай, при това и по възможност без европейците да си затварят очите за поведението на Пекин спрямо автономния статут на Хонконг. В рамките на евроатлантическото пространство летвата на диалога и отношенията между Брюксел и Вашингтон ще остане ниска, при което за успех може да бъде считано просто неналагането на нови мита между ЕС и САЩ.

Лошата новина за Ангела Меркел е, че председателството на Съвета на ЕС ще бъде доминирано от преодоляването на икономическите последици от Covid - 19. Това поставя въпроса дали Берлин ще има възможността да хвърли достатъчно време и ресурс по споменатите по-горе процеси на регионално и глобално ниво.

Какъв ще бъде епилогът на политическата биография на германския канцлер Ангела Меркел обаче зависи преди всичко от нейната ръка.

Иначе ако трябва да използваме дефиницията на владетеля, излязла изпод ръката на Николо Макиавели, Ангела Меркел не е нито лисица, нито лъв. Германският канцлер е друг жанр: тя е по-скоро тъщата ви, която може и да не харесвате, но която така или иначе е дала пари за сватбата ви и взема децата от детската градина.

Мартин Табаков, /news.bg