Страшната и славна история на ваксините и конспиративните теории

Избрано 21.02.2021 09:15 Снимка: ДНЕС+

Страшната и славна история на ваксините и конспиративните теории

Тази година в Австрия се отбелязва 250-ата годишнина от прилагането на първата ваксина срещу едра шарка. С това се поставя началото не само на медицински възход, а и на дебат около задължителната ваксина и скептицизма срещу ваксинирането.

Идеята е защитавана или оборвана от исторически личности като императрица Мария Терезия и философа Имануел Кант.

Историческият преглед на журналистката Катя Ленер, публикуван в страницата на радиото и телевизията, е изпълнен с интересни факти.

Древната форма на имунизация срещу едра шарка е пренесена от Индия през Османската империя и достига през 1768 година до Виена, се прилага тук благодарение на императрица Мария Терезия, която също се разболява, а доста от роднините й и три от децата й почиват от едра шарка. Пандемията, обхванала цялата империя, взема безброй жертви.

От грижа за запазване на Хабсбургската династия, за попълване на пазара на работна ръка и войската Мария Терезия предприема действия за бързо прилагане на новия за Европа метод на надраскване на кожата, наречен още вариолация. При него кожата се разкъсва и се капва секрет от мехурче на болен от вариола или едра шарка, както е популярно известна болестта, разказва специалистката по история на медицината Даниела Ангетер от Австрийската академия на науките.

Още тогава е съществувала процедура за разрешаване на приложението на ваксината, но в много по-опростен вариант. Докато ваксините срещу КОВИД-19 днес трябва да се приложат на десетки хиляди хора и да преминат няколко клинични фази за сигурност и ефективност, през 18 век по нареждане на императрицата тя е била изпробвана на сто деца-сираци. След това са били ваксинирани децата на императрицата и във Виена е бил създаден център, където населението е имало възможност да се ваксинира безплатно.

Първоначално успехът е бил сравнително малък, а и самата императрица е била привърженичка, но и скептична към ваксината. Причина за това са били възможните странични явления, а и разпространението на епидемията въпреки ваксината.

Големият прелом е отбелязан в края на 18 век, след като през 1798 година англичанинът Едуард Дженър прави опити за ваксиниране с вариола от крави. Вместо със секрет от мехурче на болен човек, Дженър използва секрет от мехурче на слугинче, разболяло се от болна от вариола крава. Оттук идва и името ваксина, от латинската дума "вака", крава.

Новината за новата ваксина стига до Австрия и на 10 декември 1800 година е направена първата обществена масова имунизация край Виена, посрещната с голямо одобрение от населението, вследствие на което Виена е пощадена от едрата шарка четири години. И за да се запази това положение, се включват решаващите за общественото мнение фактори: императорският двор и църквата.

Свещениците включвали в проповедите си препоръки всички да се имунизират. Много от хората, присъствали на масовите имунизации, ходели от къща на къща, придружавали местните лекари, за да разясняват колко важна е имунизацията. Акушерките били длъжни да разясняват на бременните, че имунизирането спасява живота на децата им. Лекарите били възнаграждавани с няколкостотин гулдена, ако имунизират много хора. Имената на проявяващите голяма готовност да се имунизират били отпечатвани в издавания и до днес вестник "Винер цайтунг".

Едновременно с това се формират и първите противници на имунизациите. Мотивите им - тогава както и днес - са разнообразни, както и самата група, съставена от философи, лекари, вегетарианци и свещеници. Сред тях е и философът Имануел Кант, който през 1797 година нарича имунизацията "риск в неизвестността" в произведението си "Метафизика на нравите". Във връзка с ваксинацията той предупреждава за опасност от имунизиране на "животинска бруталност".

"Скептицизмът към имунизацията е обосновават с религиозни теми", пояснява Ангетер. Имунизацията се тълкува като интервенция в тялото, непожелана от Бог. Но, разбира се, някои скептици предупреждават, че имунизацията не е стандартизирана и могат да се появят странични явления, ала и защото и знанието за защитата на ваксината е оскъдно.

Някои теории на конспирацията стигат до наши дни, например, че имунизациите са причина за появата на СПИН или че испанският грип преди сто години е причинен от имунизационни акции.

Разпространявани са и антисемитски тези. Философът Ойген Карл Дюринг, смятан за пионер на антисемитските идеи, пише през 1881 в произведението си "Еврейският въпрос като расови нрави и културен въпрос", че имунизирането е суеверие и е въведено от еврейски лекари с цел да забогатеят. Критиците работят с устна пропаганда, публикуват карикатури на имунизирани хора с кравешки рога и вимета, каквото е например списание "Дер импфгегнер", което в превод означава "Противник на имунизацията".

През 1907 година нажежената атмосфера ескалира до сблъсък във Виенската община между противници и привърженици на имунизациите. Масло в огъня наливат дебатите за въвеждане на задължителна имунизация. "Австрия винаги е била страна, която залага на доброволността и просвещението", разказва Ангетер. Вместо със задължителност се работи по-скоро с непряк натиск, имунизацията е била предпоставка за приемане в училище, но и за получаване на стипендия, за постъпване в армията или в манастир.

Единственото досега задължително имунизиране е въведено през 1939 година с настъпването на националсоциализма и правните предписания за борба с преносимите болести, когато германското право става и австрийско. През 1948 година задължителното имунизиране е отменено и се въвежда Закон за предпазните имунизации срещу едра шарка.

Но дебатите не спират, през 20 век те са особено ожесточени след появата на имунизационни нещастни случаи, например с имунизацията срещу туберкулоза. "Историята на имунизацията срещу туберкулоза започва и свършва с нещастни случаи в немскоговорещата част на Европа", започва медицинският историк Хервиг Чех от Медицинския университет във Виена.

Туберкулозата, наричана виенска болест, измъчва населението както едрата шарка. "Тя се смята в социалдемоократическа Виена като болест на населението, подобно на венерическите болести и алкохолизма", разказва Чех.

Ваксината срещу смъртоносната белодробна болест е приложена за първи път през 1930 година в Любек на 256 кърмачета. От тях умират 77, а доста от останалите живи получават тежки увреждания. Причината е, че по невнимание бебетата са били имунизирани с вирулентни туберкулозни бацили. Нацистите правят опити в Бавария и Виена за реабилитация на ваксината.

В годините 1950 и 1990 ваксината широко се прилага, след което Главният санитарен съвет решава повече да не се прилага тъй като болестта е на изчезване и условията на живот са подобрени. "Някои лекари и клиники продължават да имунизират и през 1991 година става нов нещастен случай, при който 50 деца се разболяват. Така че началото и краят на имунизациите срещу туберкулоза са свързани със скандали", заключава Чех.

Подобна история се случва и с ваксината срещу детски паралич на Джонас Солк. Пез 1955 година в САЩ се разболяват няколко хиляди деца, от които десет умират поради недостатъчно евалюирана и замърсена ваксина. Междувременно в цял свят са въведени много строги хигиенни норми за предотвратяване на такива нещастия. В Австрия ваксината не се приема особено добре. "Политиците смятат, че повече хора ще се интересуват от имунизацията, тъй като страхът от полиомиелит е бил голям", разказва историчката Марина Хилбер.

Първата ваксина през устата на американецът от руски произход Алберт Сабин се прилага с изключителен успех в Австрия. Клиничните изследвания се правят в СССР, тъй като в САЩ е висок процентът на имунизираните с ваксината на Солк. Поради добрите си връзки с Изтока, Австрия е първата западна страна, която внася ваксината на Сабин, уточнява историчката.

Според Хилбер процентът на имунизираните зависи от една страна от факта доколко заболяването е в съзнанието на населението, а от друга страна - колко голям е страхът от него. И факторът възраст играе роля. Защото, въпреки че пандемията днес е обхванала целия свят, за рискови групи се смятат възрастните и хората с придружаващи заболявания, а не децата и младежите.

Какво кара хората да се имунизират? "По традиция в Австрия не се залага на директната принуда, а на лекия натиск във връзка с възможностите, които предлага държавата с висок стандарт на ваксинираните", обяснява Чех и сочи като пример имунизационния паспорт на децата. Въведен през 1974 година, той е условие за получаване на платен отпуск по майчинство.

Подобни мерки се обсъждат и в сегашната криза. Например много са държавите, които са за въвеждане на имунизационен паспорт, за да бъде улеснен туризмът и хората да се движат свободно.

Дали става дума за полиомиелит, туберкулоза или морбили, историческият преглед показва, че ваксините рязко намаляват широкоразпространени болести, дори понякога ги изкореняват, но при условие, че процентът на имунизираните остава висок. Ангетер предупреждава, посочвайки завръщането на смятаното за изчезнало морбили. "Щом една болест изчезне от колективното съзнание, изчезват и мерките, които се прилагат срещу нея".

Що се отнася до ковид, подобен сценарий е в далечното бъдеще./БТА

CHF CHF 1 2.00269
GBP GBP 1 2.28725
RON RON 10 3.9325
TRY TRY 100 5.59629
USD USD 1 1.80911