Продължение...

---

Пречупени морално, тези “бивши хора” в буквалния смисъл на съчетанието, също са жертви на инквизиторската система. Предавайки предишните си приятели и съмишленици, те предават собственото си творческо кредо и делото на целия си живот. Споменавам това окаяно анонимно множество, защото е част от мрачната картина на комунистическите престъпления спрямо културата, човечността и морала.
Шпионската мрежа на ДС около старите културни дейци е нещо изумително и непробиваемо - оплита всички сфери на живота.Освен щатните оперативни кадри и офицери от йерархията, фигуриращи в досиетата със собствени имена, тя включва секретни щатни агенти с номера, анонимни доброволни сътрудници от квартала и от жилищната кооперация, секретни доносници от работното място - издателствата, редакции на списания, писателски съюз,институти на БАН, Народен театър и пр.
Най-много агенти се вербуват сред партийните съмишленици на назованите “обекти”.Уязвими и леснодостъпни бройки в умозрението на политическата полиция са бившите михайловсити, земеделци и концлагеристи от БЗНС / н. п./и ВМРО, хора наплашени и сломени, защото са изтърпели най-големите жестокости и свирепост от страна на комунистическите сатрапи. Довчерашните съидейници и другари, смазани от страха и шантажа, откупуват бъдещето и кариерата си чрез предателство спрямо онези, които са имали куража да устоят на насилията и са съхранили човешкото си достойнство. Драстичните примери в това отношение се крият в досиетата на Трифон Кунев, Димитър Талев и сем. Мутафови, вече публикувани в книгата “Писатели и досиета”.
Следват агентурните псевдоними на лицата, вербувани и внедрени в приятелските и родниските кръгове, дори в семействата на преследвания. Това е кулминацията на репресивната сага - оскверняването и разкъсването на интимните, на кръвните връзки между хората. Така обнищен и самотен, изгубил всяка морална опора в семейството и рода, лишен от обич и доверие в най-близкия, българинът става беззащитна, зависима жертва в бдящото око на властта, пионка подвластна на тотален контрол и психоманипулация. Подобни човешки падения са документирани в обширното досие на Трифон Кунев - напр. агент “Македонски”, който, донася за писмата на шурея си и за баща си Христо Статев, бивши николапетковисти и политически емигранти в Австрия; агент с псевдоним “Вуйчо”, зад който се крие родственик на писателя.
От какво се интересува и каква информация събира тази мощно организирана и всепроникваща мрежа също не е тайна - интересува се от всичко, свързано с произхода, рода, миналото, семейството, децата, приятелите и познатите, работата, книгите, материалното и финансовото положение, интимния живот, здравето, ежедневието, срещите, разходките, разговорите, мислите, храната на “не доубитите / според ДС -терминологията / врагове.”След като натрупа тази информация във вид на агентурни донесения и служебни рапорти, системата се задвижва и започва трескава дейност по изготвяне на заповеди и постановления за нови разработки с колоритни кодови имена - Чукундури, Тиквеници, Брада, Гаубица, Свирчо и пр., писане на план- мероприятия за ОНД, вербуване на нови агенти, следене, тайни явки, подслушване на телефони, прихващане на кореспонденция и колети, проникване в домовете, проучване на всички, които контактуват с прихванатия обект, независимо дали са от чужбина или от страната. В досието на Димитър Талев и досега е налице скица на апартамента на на ул.”Паренсов”№48, датирана през 1958 г., когато вече е официално помилван. В оперативните дела на Вл. Василев и Тр. Кунев графично са изобразени всичките им контакти и познати. Досиетата и са пълни с негативи и копия на пощенската кореспонденция. Чрез такива многообразни “мероприятия” узнават всичко за човека - кога си ляга и кога става, какви са навиците му, дали мълчи или приказва пред приятели и провокатори, по кои улици ходи , кои магазини посещава и какво си купува. Прихванат е освен човекът и животът, той има тайна сянка, съшита от парчета -доноси и парчета - рапорти. Човекът е освен себе си и някой Друг, съчинен и доизмислен от мутантите на злобата и завистта - агенти, колеги, приятели, съседи. Животът не е благо, не е радост и красота, а зловонно блато, мизерия, подлост, заговори, предателства, масова параноя.Това уродливо чудовище,сътворено в тайните бърлоги на властта, е запълнено само с най-долното и пошлото, което би могло да се измисли за човека, защото ценното, благородното и човечността са изключени по презумпция и императивно, всеки е враг и негодник до доказване на противното. Охранниците оперират с измислената от тях паралелна виртуалност и подменят истинския човек и реалностите на живота с параноята и кошмарите на властта. Сянката -досие съпътства човека във всяко време и на всяко място, където и да се озове. Измъчен от постоянните доноси и обиски, най-често провокирани от личния му лекар, писателят Змей Горянин се крие в горските обители на малки манастирчета. Но и там бдителното око на службите не го оставя на мира до последния му дъх - трима агенти го следят и донасят, че смъртноболният творец щял да превзема Искърското дефиле.

---

Продължава тук...