Когато човек чуе, че някоя страна е започнала да ограничава разходите си, той едва ли си мисли за Мексико. Но през последните години президентът Андрес Мануел Лопес Обрадор се превърна, според определението на едно местно издание, във "фискален ястреб", въпреки въжделенията за увеличаване на правителствените разходи заради опустошителната криза, пише Дъстин Лийнхаутс.

Ако вярваме на официалните данни, Мексико е третата най-тежко засегната от коронавируса страната по отношение на абсолютния брой жертви. А икономическото опустошение, сполетяло страна, е същинско бедствие - след като първоначално се въздържаше от затваряне на икономиката, правителството въведе мащабни мерки през април. Комбинацията от затварянето, понижаващият се и без това брутен вътрешен продукт на страната и спада на търсенето на произведените в страната стоки доведоха до прогнози за изпадането на 10 млн. мексиканци под линията на екстремната бедност.

Това доведе до настояване за увеличаване на правителствените разходи. Президентът обаче не се поддаде на това, поне не и в степента, в която политиците в други страни увеличиха харчовете. Той отстояваше позицията си, че "т.нар. противоциклични мерки" само ще "задълбочат неравенството и ще увеличат корупцията, която облагодетелства малцина овластени".

През април Обрадор замрази назначенията на държавни служители, обяви закриване на десет агенции и понижи заплатите в публичния сектор с 25%. Въпреки критиките, той удържаше на исканията за по-високи харчове в рядък пристъп на разум от страна на политик що се отнася до правителствените разходи във време на криза. През юни New York Times дори го заклейми, че "отказва да предприеме големи пакети за стимулиране на икономиката, въпреки че милиони мексиканци са застрашени от бедност."

Но орязването на някои разходи, колкото и малко да е то, ще помогне на Мексико да постигне по-бързо и устойчиво възстановяване от задълбочаващия се икономически спад. Пример за това можем да видим от Депресията от 1920 г. Тя започна със срив на БВП на САЩ от 24% през 1920 г. и ръст на безработицата с около 8 процентни пункта. Това ас данни, съпоставими с тези от Голямата депресия. Но Кризата от 1920 г. продължи само 18 месеца, докато Голямата депресия траеше над десет години.

Правителството на Мексико днес очевидно не се справя перфектно със съществуващия икономически проблем. Те имплементираха федерална програма за заеми и все още продължават да поддържат бизнесите затворени. Това обаче не означава, че Обрадор не заслужава похвала за разумните си мерки.

Въздържанието от увеличаване на разходите едва ли само по себе си ще спаси страната от икономическата болка, която изглежда все по-неизбежна. Но то ще позволи на икономиката да се възстанови по-бързо, отколкото иначе тя би могла. Във времена, в които икономическите реалности изглеждат все по-мрачни, а правителствата по целия свят стремглаво вървят по грешния път по отношение на разходите, подобни решения трябва да се приветстват./money.bg