Всеки разбира или би трябвало да може да разбере, че гръцко-турските отношения са „на нож”- обтегнати до крайност. Целите, намеренията, реакциите, действията и провокациите на Турция бяха напълно предвидими и, както сочеше редакцията на в. “Катимерини” в предишните дни, тази и следващите седмици ще бъдат изключително критични, тъй като Гърция може да се окаже въвлечена в конфликт във всеки момент. Турският президент Реджеп Тайип Ердоган изглежда все по-твърдо решен да се справи с проблемите с Гърция и той не крие намеренията си. Многократните кибератаки, извършвани от турски хакери срещу сайтове на гръцкото правителство също са индикация за това.

Надеждата е, че нещата ще се подобрят през уикенда, ако усилията на Германия за деескалация на напрежението в региона се увенчаят с успех, но в момента перспективите изглеждат мрачни. Турският външен министър Мевлют Чавушоглу не остави място за оптимизъм по време на срещата си с германския си колега Хайко Маас. Турция беше дълбоко раздразнена от споразумението за морските граници, подписано между Гърция и Египет, и ратифицирането на сделката от гръцкия парламент няма да подобри положението. В светлината на това е трудно да се разбере решението на депутатите от опозицията на СИРИЗА да бъдат „присъстващи“ по време на гласуването в четвъртък в Парламента, което изискваше процедура с поименно гласуване. Обяснението е просто: партизанщината отново победи дългът на партията към нацията.

Фактът, че екстремната реторика и провокативните действия на Анкара са част от по-широка стратегия е дълбоко смущаваща. Ердоган се ръководи от доктрината „Синя родина“ и изпълнението на нейните цели. Решението да превърне „Света София” и манастирът Хора в Истанбул, в който се намира древния храм “Христос Спасител” в джамии са опит да се прекъснат връзките на Гърция с византийското й минало.

По същия начин шоуто, организирано от Ердоган на годишнината от битката при Манзикерт през 1071 г., послужи, първо, като напомняне, че селджукските турци са се заселили в тази област на Мала Азия, след победа над византийската армия и, второ, като съобщение, че той планира да се разшири влиянието на страната в Източното Средиземноморие и още на изток. Но на Европа й е особено трудно да разбере това.

Ясно е, че твърдото поведение на Ердоган не е само заплаха за Гърция, – това дразни и много държави в региона – главно Сирия, Египет и Израел.

Фактът, че Турция притеснява и други държави в региона (в частност Израел), в желанието си да претендира за лидерство на сунитския ислям, подтикна Държавния департамент на САЩ да даде някои остри и твърди изявления. От друга страна имаме и /поведението на/ Доналд Тръмп. Но президентът на САЩ не може да пренебрегне израелското лоби, особено в кампанията преди президентските избори.

Всякакви прогнози биха били преждевременни, но изглежда Ердоган изобщо не се плаши от каквито и да било реакции в Европа. Времето ще покаже дали същото се отнася и за гнева на Америка./БГНЕС