(Гео)политическата тежест на "Света София"

Избрано 16.07.2020 16:55 Снимка: ДНЕС+

(Гео)политическата тежест на "Света София"

На 10 юли влезе в сила решение на турския административен съд, с което се отменя указът за превръщането на църквата "Света София" в Истанбул в музей. Така светинята не само за Константинопол, но и за целия християнски свят отново ще изпълнява функциите на джамия - 86 години след като Мустафа Кемал Ататюрк прави важна (и вероятно трудна) стъпка към секуларизацията на Турция.

Този акт е кулминация на провежданата близо две десетилетия от Реждеп Тайип Ердоган (и като премиер, и като президент) политика на неоосманизъм, заличаване на светските традиции на турската република и отдалечаване от Запада в геополитически (и културен) аспект. Турция на Ердоган днес има твърде малко общо със светска Турция от края на миналия век, така че тази новина не би трябвало да се възприема като гръм от ясно небе - тенденциите към ислямизъм и неоосманизъм са последователни и видни от години насам. Даже, в сравнителен план, на Ердоган му бе необходимо повече време начело на Турция, за да върне статута на джамия на "Св. София", отколкото на Ататюрк да я превърне в музей. Но това не променя факта, че едно такова действие има огромен (гео)политически ефект.

Нека да не си правим илюзии - "конвертирането" на "Св. София" в джамия определено не е по религиозни подбуди. Да, през последните години немалко някогашни църкви на територията на Турция бяха превърнати в джамии. И това беше в унисон с ислямистката линия на Ердоган и неговата партия. Но не и що се отнася до "Св. София". В близост до нея се намира джамията "Султан Ахмед" (известна като "Синята джамия"), която далеч не винаги се пълни с вярващи - очевидно този район на Истанбул е населен предимно със светски настроени жители. Така че мотивите за нужда от още един молитвен дом очевидно не издържат. Нещо повече, самият Ердоган до неотдавна охлаждаше мераците на крайните ислямисти с аргумента, че първо трябва да се мисли как да се напълни "Синята джамия" с богомолци.

Актът от 10 юли е политически. Ердоган имаше нужда да закрепи разклатената си вътрешна популярност вследствие на коронавируса и съпътстващата го икономическа криза, която в Турция е особено тежка. А има ли по-добър начин за това от едно символно действие, с което да вдигне националното самочувствие на сънародниците си? "Св. София" е най-ценният трофей в цялата история на османските завоевания. Демонстрация на победата на полумесеца над кръста от 1453 г., когато Константинопол е превзет от османските турци. Икономиката може да затъва, членството на Турция в ЕС може да е пратено в девета глуха, дори статутът на страната в НАТО може да се клати, но най-важното е, че ударихме "неверниците" там, където най-много ги боли - вероятно така разсъждават в Анкара. И може би немалко турски граждани са съгласни с тях.

Логично, отнемането на музейния статут на "Св. София" предизвика реакция. Православният свят не остана безучастен към това дръзко предизвикателство. Вселенският патриарх Вартоломей още преди решението на турския съд предупреди, че Турция рискува "да обърне християните срещу исляма". Руският патриарх Кирил заяви, че това би било "заплаха за цялата християнска цивилизация, а това означава - и за духовността ни и историята ни". Арменският патриарх Сахак II предложи компромисно решение храмът да се използва и от християни, и от мюсюлмани. Българската православна църква все още мълчи по казуса, но вече стана ясно, че Св. Синод подготвя позиция (ако съдим от досегашния опит при подобни деликатни казуси, можем да очакваме тази позиция да стъпва много повече на канонични аргументи, отколкото на политически).

Католическият свят също изрази съпричастност. По време на последната неделна литургия папа Франциск обяви, че е "дълбоко натъжен" от случилото се в Истанбул.

Политическите реакции също бяха негативни. Държавният департамент на САЩ обяви, че "очакваме с нетърпение да чуем плановете им (на турските власти - б.а.) относно по-нататъшното стопанисване на "Св. София" така, че да бъде гарантиран безпрепятственият достъп до нея за всеки". Министрите на външните работи на страните от ЕС призоваха Анкара да преосмисли решението си, а върховният представител на ЕС за външната политика и сигурността Жозеп Борел разпространи изявление, в което се казва следното: "Решението на Държавния съвет на Турция за отмяна на едно от най-значимите правителствени постановления в съвременната история за предоставянето на катедралния храм на статут на музей и решението на президента Ердоган да предаде монумента под управлението на религиозните власти е достойно за съжаление. Турция има поети задължения да способства за междурелигиозния и междукултурния диалог и за укрепването на търпимостта и съвместното съществуване". Стана ясно, че ЮНЕСКО започва процедура по ревизиране на статуса на "Св. София".

Москва също надигна глас, макар и по-резервирано. Докато руското външно министерство заяви, че това е вътрешна работа на Турция, говорителят на Кремъл Дмитрий Песков все пак посочи, че "Св. София" е важна не само като туристическа атракция, но и в духовен план. Тази сдържаност може да се обясни с факта, че действията на Анкара са подчертано антизападни, а Москва не желае да гори мостове в тази посока.

Очаквано, най-остра бе реакцията на Гърция. Външният министър Никос Дендиас определи проблема със "Св. София" като глобален. Същевременно той посочи, че това е поредното провокативно действие срещу Гърция. На този фон мълчанието на България изглежда непонятно, като се има предвид, че става дума за събитие в непосредствена близост до нашите граници.

За разлика от 1453 г., този път превръщането на "Св. София" в джамия има първо политически, а след това религиозни цели. Но да не забравяме, че преди 6 века религията е определяла политиката, а в днешно време най-много да върви паралелно с нея.

С това си действие Анкара отправи предизвикателство към света, и най-вече към християнския. Ще съумее ли западната цивилизация този път (за разлика от 15 век) да отговори подобаващо?

Димитър Петров, news.bg

CHF CHF 1 2.00269
GBP GBP 1 2.28725
RON RON 10 3.9325
TRY TRY 100 5.59629
USD USD 1 1.80911