Неубедителните парламентарни избори в България помрачиха перспективите за жизненоважни икономически и институционални реформи, необходими за подобряването на кредитните перспективи на страната, въпреки че широкият политически консенсус за приемане на еврото дава доза оптимизъм. Това пише в анализ Денис Шен в Emerging Europе, информационно-аналитична платформа, базирана в Лондон и фокусирана върху новини, анализи, изследвания и разузнавателни проучвания в 23 държави от Централна, Източна и Югоизточна Европа.

Формирането на следващото правителство в България е от решаващо значение за присъединяване към еврото, което в момента е насочено за 1 януари 2024 г., както и за напредъка в съдебните и управленските реформи. Парламентарните избори, проведени в България на 4 април, дадоха на управляващите консерватори от ГЕРБ, водени от премиера Бойко Борисов, най-много места. Съставянето на кабинет обаче е ограничено и трудно. Изглежда вероятно всяко правителство да трябва да включи или ГЕРБ, или центристката партия на Слави Трифонов „Има такъв народ“, която е на второ място, пише изданието.

Необходимостта от справяне с многобройни кризи, сред които третата вълна на коронавирус, заедно с належащата необходимост от улесняване на изразходването на средствата от Европейския фонд за възстановяване, увеличава натиска върху политическото ръководство на България да търси работещо правителство.

Проевропейският дух в българския политически спектър означава, че има сравнителна приемственост в поне една решаваща цел, а именно присъединяване към еврото през следващите години. В повечето осъществими коалиционни сценарии ще се наблюдава продължение на целта, макар времето за присъединяване към еврозоната да зависи от следващия кабинет. 

Процесът на приемане на евро е от решаващо значение, категорични са от изданието. Подготовката на България обаче може да се забави при сценарий на забавяне при формиране на следващото правителство. Качеството и стабилността на бъдещия кабинет са от голямо значение за кредитните рейтинги на България.

Дали следващото правителство е способно да приеме предизвикателна реформа, насочена към справяне със съществените институционални недостатъци на България и областите на необходимото институционално ниво, например в рамката за финансов надзор, е от първостепенно значение.

Един слаб кабинет може да забави перспективите за влизане в еврозоната. Ако институционалните реформи бъдат възпрепятствани, те също могат да увеличат вероятността от предсрочни парламентарни избори, пише в анализа си Денис Шен .

България беше класирана на последно място в ЕС по най-новия индекс за възприемане на корупцията на Transparency International, се отбелязва в статията. Има напредък в страната в области като например Механизмът за сътрудничество и проверка, както и подобряване на категориите за политическа стабилност и ефективност на правителството на Световните индикатори за управление на Световната банка.

От 2007 г. насам България е постигнала значително по-висок растеж на реалния БВП на глава от населението в сравнение със страните в ЕС (3,3% в България за периода 2007-19 г. спрямо 1,1% общо за ЕС)./tribune.bg