Експортно-ориентираната икономика на Германия някога бе надежден двигател на Стария континент. Сега, когато Европа излиза от най-тежките дни на пандемията, Германия изостава, пише The Wall Street Journal.

Германските производители изпитват затруднения в производството на автомобили и производствено оборудване заради липсата на компоненти и работници. Те са изправени и пред високи цени на енергията. И трябва да инвестира милиарди долари през следващите години, за да покрият новите стандарти за чиста енергия.

Ерата на лесната чуждестранна търговия и бърза глобализация отстъпи на напрежението, транспортните проблеми и натискът за местно производство. Китайските компании, най-големият клиент на Германия, се превръщат в конкуренти. Търсенето на премиум немски автомобили е под съмнение, след като светът преминава на електромобили.

През август индустриалното производство в най-голямата европейска икономика бе с 9 процента под нивото си от 2015 г., при 2 процента ръст за цялата еврозона, по данни на европейската статистическа служба. В Италия, където производителите имат тесни връзки с германските, то се покачва с около 5 процента през периода.

Международният валутен фонд наскоро намали прогнозата си за икономическия ръст на Германия през 2021 г. до 3,1 процента, от 3,6 процента преди това. Очаква се германската икономика да се възстанови с подобен темп на френската и британската през 2022 г., но да започне да изостава през 2023 г.

Проблемите подхранват дебат сред бизнеса и политическите лидери относно бъдещето на германската икономика и какви мерки са нужни. Три партии сега водят преговори за ново коалиционно правителство и искат да увеличат публичните инвестиции, да повишат заплатите, което ще подкрепи местните източници на растеж и ще направи компаниите по-малко зависими от чуждестранното търсене.

Ако планът бъде въведен, то това ще е най-значителната икономическа реформа от години. Но някои икономисти смятат, че това носи и значителни рискове.

Слабостта в германската икономика е от преди Covid-19. Производството и износът започнаха да стагнират още през 2017 г., създавайки притеснения в икономика, в която 30 процента от работните места и икономическата активност са свързани с търсене от чужбина.

Последният път, в който германската икономика изоставаше от европейските си съседи, бе в края на 90-те години на миналия век и през първите на новото хилядолетие. Последваха редица непопулярни икономически реформи, които подобриха конкурентоспособността ѝ. За няколко години Германия бе най-големият износител на стоки в света.

Ханс Айхел, министърът на финансите, който бе на поста по време на реформите, заявява, че днес "външната среда е по-трудна отколкото бе преди 20 години. Дори Китай гледа все повече и повече към вътрешното търсене".

Във Wilo SE, производител на помпи в северозападна Германия, продажбите нарастват с над 50 процента през осемте години до 2017 г., до около €1,4 млрд. Ръстът е движен от нови пазари като Китай. Оттогава обаче продажбите, повечето от които идват от извън Германия, остават на постоянно ниво.

За да се предпази от проблемите в търговията и протекционизма, главният изпълнителен директор Оливер Хермес казва, че компанията место производството и мениджърите по-близо до клиентите. Тя ще създаде втора централа в Пекин и планира трета в САЩ. Ще добави и заводи в Китай и Индия.

Прехвърлянето на производство в други страни означава по-малко износ от Германия, което пък означава по-малко работни места. Компанията наскоро съобщи, че затваря завод в източната част на страната, където работят 120 души.

Други, като производителят на автомобилни части Mann+Hummel, са изправени пред прехода от автомобили с двигатели с вътрешно горене към електрическа мобилност. Продажбите ѝ спадат с около 9 процента миналата година. Компанията предупреждава, че може да загуби още продажби и пазарен дял, ако електромоторите изместят бензиновите и дизелови двигатели. И вече заяви, че смята да затвори няколко завода.

Спадът в автомобилното производство това лято — причинен от недостига на полупроводници — е най-големият отговорник за общия спад на производството в Германия през периода.

От 2017 г. насам производството на автомобили в Германия е спаднало с над 50 процента до около 200 хил. месечно. През първите три тримесечия на 2021 г. то намалява спрямо същия период на предходната година, докато общо в света е отчетен ръст от 10 процента. Делът на Германия в световното автомобилно производство намалява от 7 процента на 5 процента през петте години до 2020 г.

Германската автомобилна индустрия е най-голямата в Европа и дава работа на около 800 хил. души. Тя отговаря и за 5 процента от икономиката на страната. Три четвърти от произведените в страната автомобили са за износ.

Производителите инвестират в електромобили, но на тях са им нужни далеч по-малко компоненти. До 2030 г. между 30 и 50 процента от новите автомобили в Европейския съюз ще трябва да са електрически, ако континентът иска да постигне целите си за намаляване на въглеродните емисии, казват анализатори на Deutsche Bank.

Икономиката е една от най-важните теми в преговорите между левите Социалдемократи, Зелените и пропазарната Свободна демократическа партия. На 15 октомври трите партии постигнаха първоначално споразумение за увеличение на публичните инвестиции, особено в защитата на климата, високоскоростния интернет, образованието, развойната дейност и инфраструктурата. "Това ще бъде най-големият индустриален проект за модернизация на икономиката в Германия за последните над 100 години", смята Олаф Шол, лидер на Социалдемократите и вероятен нов канцлер.

След години на затягане на коланите, германският бизнес и инфраструктура страдат от липса на инвестиции, категорични са икономистите. Нетните инвестиции са около 0,5 процента от икономиката от началото на века, при 1 процента за Италия и 1,5 процента за САЩ, според Световната икономика.

Някои икономисти подчертават, че сравнително малкия местен пазар в Германия означава, че вътрешното търсене само по себе си, дори и с тези инвестиции, никога няма да могат да поддържат инженерните бизнеси, които често изнасят 80 процента от производството им.

Пазарът на труда в Германия междувременно се свива с почти 4 милиона през 16-те години, през които начело стоеше Ангела Меркел. Очаква се спадът да продължи и през следващото десетилетие.

Трите партии искат да намалят и наполовина времето, в което властите одобряват новите инвестиционни проекти — към момента огромна пречка пред бизнесмените. Федералната статистическа служба изчислява, че тежката бюрокрация коства на германските компании по около €55 млрд. годишно — или около половината от инвестициите в развойна дейност.

Например, Tesla все още не е получила разрешение за завода си на стойност $6 млрд., който ще създаде 12 хил. работни места и се строи от две години. Фабриката трябваше да започне работа през юли, но това все още не се е случило. За сравнение, компанията отвори завод в Шанхай за по-малко от година./money.bg