Москва и Вашингтон трябва да намерят в кризата път за излизане от порочния кръг на конфронтация, пише в „Независимая газета“ политологът Дмитрий Саймс, президент на Центъра „Никсън“ и издател на списание „The National Interest“.

Руско-грузинският конфликт заради Южна Осетия е най-сериозната от времето на Студената война криза, в която бяха въвлечени САЩ и Русия. Очевидно Русия спечели войната, но на нея й предстои да спечели мира. В интерес и на Русия, и на САЩ е да намерят такова решение, че кръвопролитните военни действия да дадат импулс за сътрудничество, а не да се превърнат в пречка. Русия и САЩ имат различно виждане затова, как е започнало противопоставянето и какво то означава. Сред политиците и медиите в САЩ преобладава гледната точка, че основната вина лежи на Русия. Даже коментаторите, които признават, че началото на войната е поставено с щурма на Цхинвали от войските на Михаил Саакашвили, твърдят, че той само се е опитвал да възстанови контрола над Южна Осетия, която все още се разглежда от международната общност като неделима част от Грузия. Споменаваше се и за зверствата на грузинците спрямо гражданските лица, но за тях се съобщаваше като за твърдения на руската страна, истинността, на които трудно може да се докаже. Рядко се споменаваше факта, че по време на операцията грузинските войски са извършили нападение срещу руските миротворци, довели до съществени загуби. Представителите на Демократическата партия и медиите често скептично се отнасят към външнополитическите изявление на администрацията на Буш, но не и в случая с Русия. Една от причините за подобно отношение е, че на Русия се гледа с доста силно подозрение, като на наследник на СССР. Това е изключително очевидно, когато Русия започне да действа решително, включително да използва сила извън своите граници. В течение на няколко години президентът Саакашвили ухажваше елита на двете партии, представяйки се за борец за демокрация и най-предания съюзник на САЩ в Кавказ. В името на това той даже изпрати 2 хиляди грузински войници в Ирак. Също така оказва своето влиянието и настоящата президентска кампания, в хода на която сенатор Джон Маккейн използва своята репутация на критик на руската политическа система и външна политика, а Барак Обама явно не желае да дава повод за обвинения в слабост при формулирането на отговора на предизвикателството на Русия. Подобни възгледи се променят с времето и когато замлъкнат пушките настъпва време за по-задълбочен и тънък анализ. Той започва на ниво експерти, но често постепенно достига до ниво политически лидери. Но това не се случва изведнъж. Малко вероятно е, че в близко бъдеще Москва и Вашингтон ще достигнат до съгласие относно това, което се е случило между Русия и Грузия. Въпреки това е важно така да се подходи към разногласията, че те да не се превърнат в определящ фактор в американско-руските отношения. В САЩ много от нас, представителите на експертната общност, правят публични изказвания и водят частни разговори с високопоставени чиновници от администрацията, кандидатите за президенти и членовете на Конгреса, за да обясним, че ситуацията е нееднозначна, и предлагаме конструктивни решения. Но дали гласът на разума ще получи шанс да бъде чут в САЩ до голяма степен зависи от действията на Русия. Важна първа стъпка в тази посока е това, че Москва обяви за прекратяване на военните действия, а също така, че тя даде ясно да се разбере, че макар и да е престанала да се доверява на Саакашвили, няма да се опитва със сила или принуждение да го отстрани от власт. За Москва в еднаква степен ще бъде важно да направи всичко, което може, за да сложи реално край на военните действия и да изработи формула за разделянето на войските и, възможно, за международен контрол на границата между Грузия, от една страна, и Абхазия и Южна Осетия, от друга. На отношението спрямо Русия най-вероятно положително ще повлияят гаранциите за суверенитет на Грузия и ненамеса в нейните вътрешни работи придружени с ясните изявления, че Русия няма териториални спорове с останалите съседни страни и че военната операция срещу Грузия е била изключение, провокирано от грузинското нападение. Бъдещето на Абхазия и Южна Осетия – това е един от ключовите въпроси, по които САЩ и Русия не могат бързо да постигнат съгласие. Но тук, както и в случая с независимостта на Косово, може да постигнем съгласие или не, без да принасяме в жертва перспективите за сътрудничество. Що се отнася до реакцията на Америка, то тя най-вероятно, ще бъде по-сдържана, ако Абхазия и Южна Осетия станат независими даже при тесни партньорски отношения с Москва. Ако те станат част от Руската Федерация, това неизбежно ще доведе до обвинения за тяхната анексия. Накрая, кръговете, които в САЩ са най-критично настроени по отношение на Русия, твърдят, че Москва е решила да бъде противник на Америка независимо от нейните действия, и по такъв начин, Вашингтон няма да загуби нищо, ако заеме по-твърда позиция. Взимайки под внимание това, би било много важно Русия да покаже, че тя остава потенциален партньор на САЩ. Подкрепата на натиска спрямо Иран, за да се сложи край на дейността по обогатяването на уран, взаимно приемливото решение на конфликта в ТНК-ВР и възможната проява на снизхождение към Михаил Ходорковски в рамките на закона – всичко това би помогнало за подобряването в САЩ на представата за Русия и потенциално би създало нови възможности за американско-руските отношения. /БГНЕС