Разкриването на агентите и сътрудниците на комунистическата Държавна сигурност, работещи в сегашните специални служби нва България и в нейните посолства зад граница пак зивиси от Ахмед Доган. Ако някой си мисли, че лидерът на ДПС изведнъж е станал принципен и че сам разкрит агент, ще настоява да бъде осветено името и на колегите му-агенти, значи „не е в час”. Или пък пословичният гьонсуратлък на лидера на ДПС, чието място – за държавна измяна или заради крупни кражби – отдавна е в затвора , вече не му прави впечатление. Или не си спомня, че преди 15 години самият Доган направи това, занасяйки в турското посолство „Оня списък”. Или и тригте.

И тъй като повечето българи извън политиката имат твърде къса памет, ще припомня накратко как на 4 февурари 1992 г. Ахмед Доган пръв от българската политическа класа (и документирано!) предаде „българските национални интереси”, щом тази формулировка предпочитат политицте-кадесари ,настояващи да не си разкриват посланиците-кадесари и шефовете на спе;циалин служби-кадесари.

На 4 февруари 1992 г. Ахмед Доган идва в турскоо посолство на специално уговорена спешна среща с турския посланик. Носи папка с кадрови бележки на Живко Попов, бивш началник на отдел „Кадри” в МВнР и бивш заместник-началник на Първо главно управление на ДС. Стоян Ганев, тогава външен министър, предава папката на доган. В нея има документи на БОДК, СПИСЪК НА СЛУЖИТЕЛИТЕ ОТ БЪЛГАРСКИТЕ СПЕЦСЛУЖБИ, РАБОТЕЩИ ПОД ПРИКРИТИЕ В ПОСОЛСТВАТА НИ В ЧУЖБИНА, и финансовата програма на ДПС за 1992 г. Списъкът съдържа 38 страници с почти 1300 имена – от посланици до шофьори, служители на Външно. 166 от тях са служители и на МВР, разузнаването и военното разузнаване…

Доган е придружен от тогавашния домакин на ДПС Мехмед Тефик, проявил се в последсниве като „кошаревски свидетел”. Посланик Ялчън Орал е болен, но след 20 минути идва в посолството, приема с благодарност документите и ги връща след като ги преснима. Контраразузнаването засича срещата и директорът на НСС Чавдар Петков е информиран още на следващия ден, 5 февруари. Той проверява достоверността на сигнала и на 8 февруари 1992 докладва на военния министър Димитър Луджев и на вътрешния министър Йордан Соколов, и двамата от квотата на ДПС в правителството на Филип Димитров. Соколов уведомява председателя на Народното събрание Александър Йорданов. Т. нар. „група на 39-те” – депутати, неподписали конституцията от 1991 г., заговарят за опит на специалните служби да се свали правителството и да се предизвикат предсрочни избори, или поне да се състави правителство с участието на БСП. Месец по-късно (?!) добрият приятел на Доган и тогавашен президент Желю Желев свиква Консултативният съвет за национална сигурност. На 6 март 1992 г. 19 души от политическия елит на България идват в президентството в 17 часа и излизат пребледнели в 5 часа сутринта на другия ден. Гледали са видеокасета, заснела идването на Доган в турското посолство, предоставени са им и други доказателства за станалото. На 12 март 1992 г. частният седмичник „Репортер 7” публикува „получен по пощата” списък на разузнавачите ни в 49 посолства, легендирани като дипломати, твърдейки, че това е списъкът, предаден на турското посолство от Доган. В края на март 1992 г. се образува следствие срещу „неизвестен извършител”, което на 18 март 1997 г е прекратено поради „липсата на достатъчно доказателства за извършване на престъпление”…”Оня списък” е последван от „македонската оръжейна сделка”, в следствие на която пада правителството на СДС и на 30 декември 1992 г. е избран кабинетът „Беров” – с мандата на ДПС и с бивш икономически съветник на Желев като премиер.

Но „Оня списък” не е първият случай на публикуване на имената на ченгета- дипломати в българските медии. Негов съкратен вариант излиза година по-рано в друг частен седмичник. На 16 април 1991 г. в. „Дебати” под заглавие „Симибозата” пубикува 41 имена от „Оня списък”, вероятно предаден им от външнополитическия съветник на СДС Владимир Филипов. През 1991 г. имена на ченгета излязоха и във. в. „Факс”. Беше възбудено следствие, което тогавашната му шефка Ани Крулева през юли 1991 г. прекрати, защото чрез публикациите не била издадена държавна тайна.

Толкова за „Оня списък” и кадесарите-дипломати. Единадесет години по-късно, през май 2003 г., 27 имена на „бивши служители на Държавна сигурност и РУМНО, заемащи отговорни постове в държавни органи на Република България”, бяха публикувани във в. „Седем” и „Медиапул”. Начело в „този списък” е името на полк. Кирчо Киров, сегашният директор на националната разузнавателна служба, с над 15 години стаж в Първо главно управление на ДС. По петите го следва ген. Иван Чобанов, директор на Националната служба за сигурност, с над 13 години стаж в структурите на ДС. В списъка е и вече уволнеият директор на Националната служба за охрана ген. Димитър Владимиров. Под номер 10 в този списък е началникът направление „Архив и оперативен отчет” в МВР Иван Комитски, бивш служител в 3 самостоятелен отдел на ДС. Самият Георги Петканов в качеството си на вътрешен министър призна през декември 2003 г., че „ от сега работещите в МВР 56 612 служители в бившата държавна сигурност да работили 2577 човека”, тоест 4,5 процента. За Националната служба за сигурност процентът е 19. И двата процента вероятно са силно занижени.

Така че, ако някой наистина мисли, че разкривайки имената на дипломати и тайни ченгета-бивши кадесари, ще издадем Бог знае каква застрашаваща националната ни сигунност тайна, жестоко се лъже. Политиците очевидно не са сред тези наивници, оставили са това на избирателите. Затова последната им съпротива срещу вдигането на завесата, закриваща ДС, със сигурност не пази миналото, а бъдещето им. Много е вероятно кабинетът да е вече уведомен от Брюксел, че Евросъюзът няма да допуска бивши сътрудници на Държавна сигурност в правителствените структури, работещи с него. А там ще бъдат големите пари. Вече почти официално се говори и че към отделите и службите на МВР, „борещи се” с организираната престъпност, ще бъдат делегирани западни съветници. Те също едва ли ще горят от желание да работят с бивши кадесари, част от които са създали и които все още покровителстват българската мафия.

Може би най-после ще станем свидетели на „мека” лустрация, наложена ни от Европа в опит да защити собствените си граждани и собствените си пари. Това ще ни направи българите европейци много повече, отколко километричните хора след месец ще българизират Европа.

Защото всеки празник все някога свършва. Безплатните обеди – също.
Калин Манолов