Поставените в Зеления пакт междинни цели до 2030 г. са прекалено амбициозни и може да се отразят рестриктивно върху българската индустрия и пазара на труда. Тази теза изразиха докладчиците по становището на Икономическия и социален съвет (ИСС) - Пламен Димитров и Васил Велев, които участваха в дискусия и консултация по темата за Зеления пакт с българския еврокомисар Мария Габриел.

Според Велев и Димитров преходът към нисковъглеродна икономика трябва да е по-плавен, както и икономически и социално справедлив. Зеленият пакт е безспорно необходим и е нужно да се предприемат мерки за намаляване на дела на въглеродната икономика. Но ако Европа иска да бъде световен лидер в процеса за постигане на неутралност по отношение на климата, е необходима нов тип европейска дипломация, която да търси съмишленици сред държавите извън ЕС.

Професор Дулевски, председател на ИСС, подчерта, че ИСС отделя специално внимание на Зеления пакт, който ще определи развитието на България и Европа за 30 години напред. България е една от най-засегнатите държавни от ЕС по отношение на трансформацията, който предстои във връзка с пакта. Но ИСС подкрепя идеята на ЕС да бъде лидер в постигането на неутралност по отношение на климата, подчерта проф. Дулевски.

Еврокомисар Мария Габриел изложи позиции на Европейската комисия, които са насочени към постигане на целите на Зеления пакт, като подчерта, че той е един от основните приоритети на Европейската комисия заедно с дигитализацията и целите на Европа за хората. Тя акцентира върху възможностите, които пактът открива пред държавите и подчерта, че всяка една от тях, вкл. България, трябва да консолидира своя ясна позиция и в процеса на продължаващите преговори да я отстоява с аргументи. Според нея принципът, който е водещ за Европейската комисия е, че политическата амбиция не трябва да е за сметка на социалната справедливост.

Според Мария Габриел все още е незадоволително участието на държавите членки от Централна и Източна Европа, вкл. и на България, в европейски програми като "Хоризонт Европа", във Водородния алианс, където има възможности за присъединяване към съществуващи консорциуми и за придобиване на ноу-хау, в университетския европейски алианс, в Европейския иновативен съвет и др. инициативи на ЕК. Мария Габриел насърчи участието на бизнеса в европейски проекти.