Унгария плаши с вето върху целия бюджет

Спазването на върховенството на закона, как ще се харчат евросредствата и как те да бъдат защитени от измами е основен дебат в ЕС, по който разправиите не стихват. Обвързването на законността с парите бе предмет на най-ожесточените преговори на извънредно дългия Европейски съвет през юли. Повече от 4 месеца по-късно ЕП и съветът се хвалят с ключов пробив, но одобрението на бюджета на ЕС за 2021-2027 г. е все по-несигурно, след като Унгария пак заплаши с вето.

Държави като Швеция и Нидерландия, които са нетни вносители в бюджета на общността, търсят ясни гаранции, че с парите на данъкоплатците им няма да бъдат извършвани злоупотреби от правителства като тези в Унгария и в Полша, които не споделят напълно общите европейски ценности. Въпреки дългото обсъждане през юли механизмът за обвързване на еврофинансирането с принципите на правовата държава остана неясен и ограничен. Това се случи именно заради съпротивата на Унгария и Полша, които заплашиха да блокират приемането на 7-годишния бюджет и плана за възстановяване от пандемията, по който ЕС обеща на членките безвъзмездни грантове и изгодни заеми.

Миналата седмица германското председателство на Съвета на ЕС и ЕП гръмко обявиха, че е постигната временна сделка по механизма. Според споразумението държавите членки, които не зачитат върховенството на закона, рискуват да загубят достъп до фондове на ЕС. За да се гарантира, че крайните бенефициенти, които зависят от подкрепата на ЕС - студенти, фермери или неправителствени организации, няма да бъдат наказвани за действията на техните правителства, те може да подават жалба до Еврокомисията чрез уеб платформа. Така ще се гарантира, че въпросните вече договорени суми ще бъдат получени от дадения фермер. ЕК ще има възможност да прави финансова корекция, като намалява част от помощта на ЕС за дадената държава. Договореното споразумение сега трябва да бъде официално прието от Европарламента и министрите на ЕС.

Правосъдният министър на Унгария Юдит Варга веднага определи новото споразумение като “инструмент за идеологическо изнудване”.

Големият пробив на преговарящите бе това, че провинилите се страни нямат право на вето, с което на теория ще бъдат заобиколени Унгария и Полша. Решенията ще се вземат с квалифицирано мнозинство в съвета - тоест “за” трябва да гласуват 55% от държавите членки с общо население 65% от всички европейци.

Нищо обаче не гарантира, че за спиране на парите ще гласуват достатъчно страни, че да се достигне необходимото квалифицирано мнозинство. “Ще бъде въпрос на достатъчна политическа воля”, предупреди пред “Политико” германският евродепутат от Зелените Даниел Фройнд.

Евродепутатите ще гарантират, че новият закон няма да се прилага само когато директно се злоупотребява със средства на ЕС, като в случаи на корупция или измами. Той ще се прилага и за неспазване на основни ценности на ЕС като свобода, демокрация, равенство и зачитане на правата на човека, включително правата на малцинствата. ЕП настоя също данъчните измами и укриването на данъци да се считат за възможни нарушения, като включват както отделни случаи, така и широко разпространени и повтарящи се проблеми.

Евродепутатите успяха да съкратят времето, което институциите на ЕС ще имат за приемане на мерки срещу държава членка, до максимум 7-9 месеца (в сравнение с първоначално поисканите 12-13 месеца от съвета). След като установи наличието на нарушение, ЕК ще предложи да се задейства механизмът. След това съветът ще има един месец да приеме предложените мерки с квалифицирано мнозинство. Комисията ще използва правата си да свика съвета, за да се увери, че крайният срок е спазен.

Този вариант бе възприет като прекалено опасен от унгарския премиер Виктор Орбан, който отказва каквото и да е споменаване на такива трудни и неясни концепции като върховенството на правото и независимостта на съда.

Самият бюджет за 2021 - 2027 г. трябва да бъде приет единодушно от всички страни, поради което Унгария заплаши да наложи вето за целия бюджет и по този начин да забави допълнително въвеждането на европейските мерки за възстановяване.

Според Орбан “предложеният механизъм за налагане на санкции се базира на неясни правни дефиниции като нарушение на върховенството на закона”. “Такива трудни за дефиниция концепции създават възможността за политическа злоупотреба и нарушават изискването за правна сигурност”, смята още унгарският премиер.

При продължаващата и влошаваща се коронакриза в много страни обаче всяко забавяне може да бъде критично. /24 часа