Американският долар преминава през лоша година, но валутите на някои развиващи се икономики преживяват далеч по-кошмарни спадове. А подобрение на ситуацията така и не се забелязва, пише The Wall Street Journal.

Бразилският реал, южноафриканският ранд и турската лира загубиха около 20% от стойността си срещу долара през тази година, поставяйки последните две напът към най-големите годишни загуби от 2015 г. насам. Руската рубла и мексиканското песо спаднаха с близо 15%.

Обезценяването им идва въпреки спада на долара срещу останалите големи световни валути до най-слабото му ниво от над две години насам.

Инвеститорите остават нащрек заради забавянето на икономическия растеж и високите нива на заразени с коронавирус в по-бедните държави, където пандемията засили съществуващите проблеми, като слаби здравни системи и ограничени публични финанси. Мениджърите на големите фондове изтеглиха милиарди долари от пазарите на акции и облигации от тези пазари през март и април, сривайки валутите.

Внезапната и рязка обезценка на валутата, ако не бъдат предприети мерки, може да се окаже смъртна заплаха за икономиките: висока инфлация, която да повиши разходите и за вноса, и за изплащане на външния дълг, докато в същото време ерозира стойността на спестяванията и финансовите активи. Притесненията, че централната банка не може да спре спада на дадена валута може да предзвика втора вълна бягство на чуждестранни инвеститори и кредитори, увеличавайки проблемите.

Валутите на развиващите се страни няма да се възстановят докато няма възстановяване и на търсенето на суровините, които те изнасят, като петрол и мед, казват анализатори. Петролът от сорта Brent се покачи трикратно от дъното от април, но световното търсене на енергия остава ниско. Въпросителните относно темпа и силата на икономическото възстановяване на света също държат ниски цените на индустриалните метали като медта и други.

"Развиващите се пазари се нуждаят от реални знаци, че световната икономика е излекувана", посочва Марк Макормик, директор в TD Securities. "Те се нуждаят от завръщане към нормален растеж и покачване на търсенето на суровини".

Пандемията прати световната икономика в най-дълбоката рецесия от Втората световна война насам. Развиващите се и нововъзникващи икономики вероятно ще се свият с 2,5% тази година, според оценки на Световната банка от юни. Това ще бъде първото свиване на групата от поне 60 години насам.

Бразилия, Индия, Русия и Южна Африка са сред петте държави с най-много случаи на заразени с коронавирус, заедно със САЩ, според данни на университета Johns Hopkins.

В Бразилия, където починалите от вируса вече надхвърлят 100 хил., правителството увеличи разходите, за да помогне на бизнеса и безработните. От своя страна харчовете разширяват бюджетния дефицит. Реалът загуби 27% спрямо долара тази година.

Инвеститорите са притеснени, че правителствата няма да успеят да ограничат разходите и ще поемат неустойчиво количество дълг, според Илън Солот, валутен стратег в Brown Brothers Harriman. "Това ще се завърне като бумеранг и ще ги ухапе в бъдеще", смята той.

Несигурността около справянето с вируса в тези държави накараха инвеститорите да се изтеглят. Само през март те са изтеглили близо $77 млрд. от акции и облигации в развиващите се пазари, с изключение на Китай, според Institute of International Finance. До края на юни са се върнали едва $23 млрд.

За да ограничи броя на заразените, Южна Африка предприе стриктни мерки, като дори пътуванията между регионите са забранени. Заради мерките обаче икономиката вероятно ще се свие с 11% тази година, като това ще направи Южна Африка една от най-тежко пострадалите развиващи се държави.

Прогнозата изтри около една пета от стойността на ранда срещу долара, а инвеститорите изтеглиха над $3 млрд. от пазара на облигации и $4 млрд. от акциите.

В същото време голяма част от засегнатите държави, включително Мексико, Турция и Индия, намалиха лихвите, за да увеличат кредитирането в икономиката и да я подкрепят. Но това прави активите им по-малко привлекателни за инвеститорите, като ниските лихви създават опасения за инфлация, а възвръщаемостта вече не е достатъчна, за да компенсира риска. По-ниските разлики в лихвените равнища пък правят по-малко атрактивна и покупката на валутите.

Някои, като Турция, изгориха и чуждестраннит си резерви в опит да подкрепят валутата, оставяйки централната банка без особени муниции да се справи с нов спад. Турската лира загуби 19% спрямо долара, напът към най-лошата година от 2018 г. насам.

Васил Шушков, /money.bg