Управляващият директор на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева каза в четвъртък, че МВФ ще намали прогнозата си за растеж за 2023 г. до сегашната прогноза от 2,9%, съобщават АП, АФП и "Франс 24".

В коментари, подготвени за нейната реч в университета Джорджтаун във Вашингтон, Георгиева заяви, че МВФ ще предупреди за нарастващи рискове от рецесия в своя документ за прогнозите за световната икономика, който трябва да бъде публикуван следващата седмица.

"Като цяло очакваме глобална загуба на производство от около 4 трилиона долара между сега и 2026 г. Това е размерът на германската икономика - огромна неуспех", подчерта тя.

"Докато паричната политика удря спирачките, не трябва да има фискална политика, която настъпва газта", посочи още тя.

Георгиева коментира, че "по-вероятно е нещата да се влошат, преди да се подобрят", като каза, че руското нахлуване в Украйна, което започна през февруари, драматично промени гледната точка на МВФ относно икономика.

Много страни вече виждат големи въздействия на войната върху техните икономики. МВФ изчислява, че страните, съставляващи една трета от световната икономика, ще претърпят поне две последователни тримесечия на икономическо свиване тази или следващата година.

От решаващо значение е "стабилизирането на световната икономика чрез справяне с най-непосредствените предизвикателства" - включително необузданата инфлация. Политиците трябва да действат заедно, за да "предотвратят превръщането на този период на повишена нестабилност в опасно "ново нормално", каза Георгиева.

Но тя предупреди, че процесът ще бъде болезнен - ​​и че ако централните банки действат твърде агресивно, за да намалят ценовия натиск, това може да предизвика "продължителен" икономически спад.

Финансови министри и управители на централни банки от повече от 180 държави ще се съберат следващата седмица във Вашингтон за първата изцяло лична среща на Международния валутен фонд и Световната банка от 2019 г., преди пандемията Covid-19.

Срещите идват в труден момент за глобалната икономика, като пандемията до голяма степен е под контрол, но растящата инфлация и нарастващите лихвени проценти сега заплашват да отекнат по целия свят и да задушат зараждащите се възстановявания. "За по-малко от три години преживяхме шок, след шок, след шок", каза Георгиева в речта си в Джорджтаунския университет.

Смущенията в световното предлагане вече бяха предизвикателство, тъй като търсенето нарасна след забавянето на пандемията, подхранвайки инфлацията в световен мащаб, а напрежението се влоши след руското нахлуване в Украйна - което Георгиева нарече "безсмислена война" - което предизвика и скок на цените на храните.

"Инфлацията далеч не е преходна, но стана по-устойчива" и действието, преди високите цени да се утвърдят, е ключово предизвикателство за политиците, каза Георгиева - предупреждавайки, че "цената за грешна политическа стъпка може да бъде огромна".

"Недостатъчното затягане би довело до спиране и утвърждаване на инфлацията", но движението "твърде много и твърде бързо - и то по синхронизиран начин в различните страни - може да тласне много икономики към продължителна рецесия", каза тя.

Въпреки рисковете, централните банки трябва да продължат да "действат решително". "Това не е лесно и няма да мине без болка в близко бъдеще", предупреди тя. "Но ключът е да се избегне много по-голяма и по-дълготрайна болка за всички по-късно."

Георгиева подчерта необходимостта от фискални политики, които да помогнат на най-уязвимите сегменти от обществото, но предупреди, че усилията трябва да бъдат насочени "с лазерен фокус върху домакинствата с по-ниски доходи", за да се избегне действие срещу течението на паричната политика.

Тя предупреди да не се разчита на контрол върху цените, който не е достъпен, нито ефективен.

Пандемията принуди много държави да вземат повече заеми и сега много от тях вече са изправени пред или са изложени на риск от дългови проблеми на фона на нарастващите лихвени проценти. Това "повишава риска от разширяване на дълговата криза", което може допълнително да навреди на глобалния растеж.

За да се намали рискът, "големите кредитори като Китай и кредиторите от частния сектор имат отговорността да действат", каза тя, призовавайки за "по-бързи и по-предвидими" действия за преструктуриране на дълга.