Литовският премиер Ингрида Симоните призова Европейския съюз да разгледа възможността за налагане на санкции срещу компании, участващи в изграждането на белоруската атомна електроцентрала (БелАЕЦ), съобщават Financial Times. 

По нейно мнение ЕС трябва да проучи "всички видове санкции" срещу беларуските власти, включително възможни ограничителни мерки по отношение на различни сектори на икономиката и ограничаване на достъпа до финансовите пазари, както и участници в изграждането на белоруската АЕЦ.

Симоните аргументира, че аварийното кацане на самолета на ирландската авиокомпания Ryanair с журналиста Роман Протасевич е пример за "пълното потискане на всички свободи, които страните от ЕС ценят".

Коментирайки решението на американските власти да не налагат санкции срещу Nord Stream 2 AG, операторът на "Северен поток 2", ръководителят на литовското правителство предупреди Вашингтон и Берлин, че поради икономическите интереси те не трябва да "затварят очи за неприятни неща."

Изграждането на АЕЦ в Беларус протича по стандартен руски проект от новото поколение "три плюс" AES-2006. БелАЕЦ ще се състои от два енергийни блока с мощност 1200 MW всеки.

Главен изпълнител е "Атомстройекспорт" (част от "Росатом). Пускането в експлоатация на първия блок на атомната централа се планира през юни, а на втория - през 2022 година.

По-рано литовският президент Гитанас Науседа предупреди, че Русия е в много добра позиция да погълне Беларус в този момент и че НАТО трябва да се готови да предприеме действия на срещата на върха, която предстои през юни. Според него атомната електроцентрала в Беларус също трябва да се разглежда като геополитическо оръжие в ръцете на Лукашенко.

Председателят на Европейския парламент Дейвид Сасоли призова днес ЕС да затегне санкциите срещу Русия.

"Росатом" строи АЕЦ и в Турция, като на първа копка на строителството на третия реактор виртуално присъстваха Реджеп Ердоган и Владимир Путин.

Според дипломати в НАТО, Турция принудила НАТО да не притиска много Беларус за самолета. Настояването на Турция за разводнен текст разстроило редица съюзници, особено Полша, Литва и Латвия. Но Турция, която има втората по големина армия в НАТО и се намира на стратегическо място между Европа и Близкия изток и с брегове в Черно и Средиземно море, е твърде голяма и важна за ЕС или САЩ, за да я игнорират.

Литва никога не е била по-безопасна, въпреки рязко нарастващото напрежение със съседни Беларус и Русия, според премиера на страната. Симоните каза пред Financial Times, че принудителното кацане на самолета на Ryanair в Минск показват, че "не можете да изключите нищо" и "трябва да сте подготвени за всичко".

НАТО засили сигурността в Литва, Латвия, Естония и Полша след анексирането на Крим през 2014 г. Във всяка страна са разположени многонационални батальони, водени от САЩ и Германия, а въздушната полиция е увеличена.

"По парадоксален начин Литва никога не е била по-безопасна от сега. За съжаление регионът става по-нестабилен, отколкото преди 10 години. Някои неща, които човек можеше само да си представи, като прекрояване на границите на страните, всъщност се случиха", каза Симоните.

Литва се превърна в един от най-откровените защитници на либералната демокрация, като привлече дисиденти като лидера на опозицията в Беларус Светлана Тихановская и Роман Протасевич, журналист-активист, арестуван миналата неделя.

Литва многократно е предупреждавала западните държави за опасностите от това да са меки с Русия и през последните месеци се противопоставя на Китай, като нарича репресиите срещу уйгурското малцинство геноцид.

Премиерът на Литва заяви, че е от съществено значение ЕС да реагира бързо на принудителното кацане на самолета. 

Симоните няма да обсъжда контрамерките, предприети за защита на белоруските дисиденти и ключов съюзник на руския опозиционен лидер Алексей Навални, който също е в Литва. "Всички знаем историята на новичок в Обединеното кралство. Боя се, че това са режими, при които нищо не е изключено. Оставаме нащрек, оставаме предпазливи", добави тя.

Балтийските държави са успокоени от ангажиментите на НАТО и САЩ за сигурност през последните години, както и от собствения им опит за постигане на целта на военния алианс да изразходва повече от 2% за отбрана.

Но техните северни съседи на Швеция, Норвегия и Дания предупреждават с тревога за руската активност в района на Балтийско море, докато се борят да увеличат собствените си разходи.

Симоните каза, че в Балтийско море трябва да се направи още много, особено по отношение на засилването на въздушната сигурност. "Ние сме толкова по-сигурни и по-добре подготвени, както никога преди. Но това не е краят на историята. Този свят, основан на договори, ценности и правила, е малко преустроен. Това все още е пред нашите партньори от НАТО, трябва да се засили допълнително".

Тя заяви, че САЩ и Германия може да мислят, че са достатъчно силни, за да уреждат двустранно спорове с Русия. "Може би това е оправдано, но е важно да не се отклоняваме от основните ценности. Увеличавате зависимостта си от страни, които не са като вас". 

Литва също бе подложена на финансов контрол през последните седмици, след като FT съобщи, че германски прокурори подозират, че литовски финтех е бил използван за кражба на повече от 100 милиона евро от Wirecard, преди да рухне миналата година. Симоните каза, че Литва "не е държава, която да си затваря очите за някои съмнителни дейности в замяна на това да има повече играчи на пазара".

Тя каза, че няма нужда от повече регулации, но може би са необходими повече ресурси, особено за финансовата полиция. Централната банка на Литва обръща голямо внимание на риска за сигурността на страни като Русия и Беларус, които се опитват да използват финансовата система, като внимателно проверяват собствениците, източника на пари и "всякакви връзки с режимите"./news.bg