Най-тревожният сигнал за предстояща рецесия в САЩ бе даден в края на март. Обърна се лихвената крива, макар и за съвсем кратък момент. По този начин пазарът на облигации започва да дава сигнали за предстояща рецесия за щатската икономика.

Всъщност, ситуацията при която краткосрочните лихви са се повишавали над дългосрочните такива, известна още като обърната лихвена крива, е предшествала всяка рецесия в САЩ. По-скоро, я е предхождала с около година-година и половина.

А обърнатата лихвена крива - тази между 2 и 10-годишните американски държавни ценни книжа стана реалност, за кратко, на 29-ти март. И макар това да не е основната инверсия, която инвеститорите следят, все пак е изключително тревожен сигнал.

Иначе, предпочитаната от инвеститорите лихвена крива е тази между 3-месечните и 10-годишните държавни щатски облигации.

Лихвената крива, между 2 и 10-годишните облигации е ставала с отрицателен наклон всеки път преди рецесиите от 1981-а, 1991-а, 2000-а и 2008 година. Тя предшества всички девет рецесии от 1955 година насам, като времето на последващите кризи е било между шест месеца и две години.

И макар мнозина да свързват обръщането на лихвената крива с рецесии, това по-скоро е отражение на видовите икономически условия и цикли, отколкото причина за тяхното предизвикване, припомнят експерти.

Обратната крива сочи възприятията на пазара, че правителството е по-малко да плати това, което дължи след две години, отколкото задълженията си след десетилетие.

Комбинацията от обръщане на лихвената крива, в съчетание с опасенията за забавяне на световния ръст, мога да имат сериозно въздействие върху потенциалната бъдеща политика на Фед, смятат анализатори.

Пазарите все още не реагират на обърнатата лихвена крива

"Въпреки че е добър индикатор за бъдещи икономически проблеми, обърнатата крива на доходността не е много добър инструмент за таймиране за инвеститорите в акции", пише Браян Левит, глобален пазарен стратег в Invesco в бележка от 24 март.

"Например, инвеститорите, които продадоха, когато кривата на доходността се обърна за първи път на 14 декември 1988 г., пропуснаха последваща печалба от 34% в индекса S&P 500", пише Левит.

"Тези, които продадоха, когато това се случи отново на 26 май 1998 г., пропуснаха 39% допълнително увеличение на пазара", каза той. "Всъщност, средната възвръщаемост на индекса S&P 500 от датата на всеки цикъл, когато кривата на доходността се обръща към пазарния пик, е 19%."

Инвеститорите със сигурност не се отправиха към изходите при обръщането на кривата на 29-ти март. Акциите в САЩ завършиха със силни печалби, основавайки се на отскок от ниските нива в началото на март и дори задвижвайки S&P 500 до излизане от пазарната корекция, в която влезе през февруари. Dow Jones Industrial Average скочи с 338 пункта, или 1%, докато Nasdaq Composite напредна с 1.8%.

Обикновено кривата на доходност, линия, която измерва доходността за всички падежи, се накланя нагоре, като се има предвид времевата стойност на парите. Обръщането на кривата сигнализира, че инвеститорите очакват дългосрочните лихвени проценти да бъдат под краткосрочните, явление, широко приемано като сигнал за потенциален икономически спад.

Но и там има забавяне. Левит отбеляза, че данните от 1965 година показват, че средната продължителност от време между инверсия и рецесия е била 18 месеца - съвпадайки със средното разстояние между началото на инверсията и пика на S&P 500.

Освен това изследователите твърдят, че е необходима постоянна инверсия за изпращане на сигнал, нещо, което все още не се е случило, но остава широко очаквано.

Изводът, пише Левит, е, че кривата на доходността остава мощен индикатор и най-малкото сигнализира за охлаждаща се икономика.

"Променливостта трябва да остане повишена и летвата за успех на инвестиране се вдига. Но в крайна сметка смятаме, че си струва да отделим време, за да усвоим по-широката картина и да не разчитаме на нито един показател", каза той./money.bg