Даже авторите извън финансовите медии забелязаха изстрелването на цената на златото от началото на годината. Някои от тях отчасти са отгатнали фактори като "отслабването на долара" и "ниската доходност по облигациите", но не ги разбират. Финансовите медии добавят към тях "резервите на централните банки" и "бижута и индустриално търсене", а една от тях дори почти позна правилните причини за ръста на злато, излизайки със заглавието: "Страхът и евтините пари покачиха цената на златото", пише Дарън Нелсън.

Но основната причина за всяко поскъпване на златото не е "страхът и", а страхът от евтините пари.

В интервю от 2013 г., озаглавено "Кой е ключът към формирането на цената на златото?", Робърт Блумен посочи следните седем пункта, валидни не само за настоящето, а за обозримото бъдеще:

• Може да има статистическа корелация между нетните потоци към един сектор и по-високите (или по-ниските) цени. Но това не е причинно-следствена връзка. За да се познае цената, трябва да е известен индикатор, който се променя преди нея;
• Използват се огромни изчислителни усилия за определянето на количеството злато, което се използва от различните пазарни сегменти като индустрията, бижутерията, монетите и хедж фондовете. Но тези количества не са най-важното, ако се опитвате да разберете цената на златото, защото няма връзка между количества и цена, каквато повечето хора си мислят, че има;
• Пазарът на злато не е сегрегиран в единен пазар за златото, което е изкопано през съответната година, и втори пазар за златото, което е било изкопано в миналото. Купувачът не се интересува дали купува прясно добита тройунция злато или такава, добита преди век. Всички купувачи се конкурират да закупят, а всички продавачи се конкурират да продадат;
• Златото е най-вече актив. Съотношението съществуващо към новодобито злато годишно е между 50:1 и 100:1. Почти цялото злато, което някога е било обработено от зората на времето, под една или друга форма съществува и днес;
• На пазара на активи, потреблението и производството не формират цената. Процесът по ценообразуване представлява конкурс кой желае най-силно да притежава следващата единица злато. Който я цени най-високо ще я получи. това е пътят към разбирането на цената на златото;
• Болшинството от пазарните проучвания на златото се съсредоточават върху търсенето, което има предимството, че е измеримо. Но резервираното търсене е много по-важно за цената. То представлява търсене, при което съхраняваш една стока, а не я продаваш;
• Така цената на златото се задава от предпочитанията на инвеститорите, които не могат да бъдат пряко измерени. Но има някои основни фактори, които влияят върху тези предпочитания: растежът на паричното предлагане, количеството и качеството на дълга, политическата нестабилност, рискът от конфискация на активите и привлекателността (или липсата на такава) от страна на другите активи.

Възгледите на Блумен се потвърждават и в книгата Austrian School for Investors: Austrian Investing between Inflation and Deflation. Четиримата автори посочват, че:

• Пределната полезност на златото се понижава по-бавно от тази на други стоки. Затова златото и среброто са се радвали на статуса си на пари, а не заради предполагаемата им оскъдност;
• Според повечето анализатори златото е застраховка срещу инфлацията. Но има и други мнения. Според тях няма статистическа зависимост между цената на златото и темпът на покачване на инфлацията, а идеята, че златото е защита срещу инфлацията е мит. Според нас златото няма връзка със самата инфлация, а с темпът на промяна на нормата на инфлацията;
• Ако златото е отслабено по време на период на ниска инфлация, то трябва да е още по-евтино при дефлация. Но това не се случва. Златото в моменти на дефлация почти не е анализирано, отчасти защото такива времена почти липсват. Но когато дефлацията е сериозна, не само бюджетите на правителствата се разширяват скоростно, а доверието във финансовата система и хартиените пари се понижава, докато златото запазва значението си заради изключителните си кредитни качества;

• Точно както пясъчните часовници, ликвидността във финансовата система постепенно се понижава, когато желанието на хората да поемат рискове спада. Но на дъното измежду всички останали активи е златото. Заради всеобщия скептицизъм циркулацията на злато се понижава, когато хората го стискат. Степента на това желание да не се разделяш със златото винаги е пропорционална на доверието в правителството и валутата му.

Отговорът на моя въпрос защо златото се изстреля е: следете печатането на пари. Паричният агрегат M0 е подложен на поредица от програми за количествени улеснения от 2008 г. досега, чрез които паричното предлагане достигна до исторически висока стойност.

Всичко това показва, че "страхът от евтините пари" наистина е основният двигател на цената на златото. Този страх винаги се създава и влошава от правителствените интервенции. През 2020 г. това включва не само количествените улеснения, но и хаотичните мерки на властите срещу коронавируса и социалните вълнения./money.bg