От 1 август влезе в сила европейското ембарго (забрана) върху доставките на въглища за Европа. Ограниченията всъщност засягат и двете страни в дадената ситуация. Европейските страни вече са принудени да купуват по-скъпи въглища, като търсенето им също нарасна, на фона на твърде скъпите природен газ и петрол.

В същото време, руските производители изпитват определени трудности при намирането на нови купувачи на енергийните си суровини и изграждането на вериги за доставки. "Катастрофа" като цяло не се е случила, смятат експертите, но трудности (и загуби за милиарди долари) в обозримо бъдеще ще преследват всеки, свързан по някакъв начин със санкциите.

Какво се случи след обяването на санкциите върху вноса на руски въглища, разглежда "Известия" в свой анализ, позовавайки се на експертни мнения. Парадоксално, но руският износ на въглища за Европа се увеличи след април. Например, през май ръстът беше 80% спрямо април - покупките достигнаха 4,7 милиона тона, при това такъв традиционен купувач като Полша, напротив, намали вноса.

Причината е, че много потенциални клиенти на руски въгледобивни компании решиха да побързат да се запасят с твърдо гориво, докато още имаше такава възможност. Това помогна за увеличаване на износа на въглища от Русия с 4% за първото полугодие, независимо от санкциите, проблемите с логистиката и други услужнения.

Алтернативите

На фона на рязкото увеличение на цените на природния газ и петрола, недостатъчното производство на електроенергия от възобновяеми източници, както и проблемите във френската ядрена енергетика, търсенето на въглища рязко нарасна, включително в Русия. От началото на август обаче, трябва да се търсят алтернативи: за Европа за внос, а за Русия - за износ.

Според Алексей Калачев, анализатор във финансовата група "Финам", ембаргото за въглищата няма да бъде "катастрофа" за никого. На Европа ще се наложи значително да надплати за въглищата, които станаха оскъдни, доставяни от други региони на света.

А Русия ще трябва да продава въглища на пазарите в Югоизточна Азия с отстъпка. "От една страна, това се компенсира от по-високата базова цена. Но от друга страна, по-дългите и по-скъпи маршрути за доставка и твърде високият обменен курс на рублата, работят срещу въгледобивните компании", отбелязва анализаторът пред "Известия".

Старши експертът от отдела по енергетика на Института по енергетика и финанси Александър Титов на свой ред отбелязва, че ако се сравнява, то тогава Русия има по-малка зависимост от европейския пазар, отколкото обратното. Той дава пример, че попадналите под ембаргото на ЕС и Великобритания около 50 млн. тона руски въглища годишно, представляват 50% от европейския внос, докато за Русия тези обеми са 22% от общия износ на въглища.

Европа има откъде да замени количествата руски въглища: Австралия, САЩ, ЮАР. Дори Индонезия, която е основно ориентирана към Китай, обяви планове за увеличаване на добива на въглища въз основа на европейското търсене.

Русия също има накъде да пренасочи доставките на въглища - традиционно към Китай и Индия, където търсенето им расте много бързо. В резултат на това, можем да очакваме промени в световните направления за износ на въглища - същите австралийски въглища ще отиват по-активно в Европа, където цените ще се повишат значително. А руските въглища, доставяни с отстъпка, ще ги изтласкат от пазара на Югоизточна Азия. "Като цяло логистичните разходи ще се увеличат (значително) за всички", обяснява Калачев.

Както добавя Титов, сега европейските страни активно търсят нови доставчици. Основните страни, които понастоящем увеличават доставките на въглища за Европа, са ЮАР, Австралия и до известна степен Колумбия. Европейските компании търсят всякакви свободни обеми на пазара, което например се отрази на значително увеличение на вноса на въглища от Казахстан през второто тримесечие.

"Но задачата за замяна на руските въглища все още не е изпълнена и трудностите с вноса на газ от Русия само я изострят, тъй като недостигът на газ и растящите му цени водят до възобновяване на производството в топлоелектрическите централи, работещи с въглища. Това може да доведе до необходимост от допълнителен внос от 20-30 млн. тона годишно", уточни експертът.

При Русия пък, при износа на въглища нещата "опират" до големи отстъпки. На фона на внушителното поскъпване на висококалоричните въглища (6000 kcal) за електроцентрали - в Европа и Азиатско-Тихоокеанския регион цените има са приблизително равни и възлизат на около 400 долара за тон - руските въглища се търгуват с рекордна отстъпка от около 50%, като транспортните разходи се поемат от купувача. Така че, ако има печеливш от така създалата се ситуация с ембаргото на руските въглища за Европа, то това са Индия и Китай.