Чернобил, истории от първо лице: Да срещнеш сияйната смърт

ЕС и Свят 24.05.2021 14:13 Снимка: ДНЕС+

Чернобил, истории от първо лице: Да срещнеш сияйната смърт

Алексий Бреус, оператор на контролната зала в завода: Изглеждаше като масов гроб

Надежда Виговская по време на пожара: “Хората вдигаха децата си, казваха: “Вижте! Не забравяйте!”

Съвсем обикновена априлска сутрин. Надежда Петровна Виговская подготвя сина си и го изпраща на училище. Баща му също излиза по задачи. Тя тъкмо приготвя обяда, когато мъжът се връща от бръснар. Съобщава без излишно притеснение, че е станал някакъв пожар в атомната централа и казват, че не трябва да изключват радиото.

“Забравих да кажа, че живеехме в Припят, близо до реактора.”

Надежда Петровна никога няма да забрави 26 април 1986 година - деня, който я белязва. Тя е един от хората, били в опасна близост до аварията на съветската Чернобилска атомна електроцентрала.

Само преди дни, 35 години след катастрофата, експертът по ядрени материали Нийл Хаят предупреди за нова опасност от протичане на реакции на делене в останките на ядрото на четвърти реактор в статия за научното списание Science.

Анатолий Дорошенко от Киевския институт за проблемите по безопасността на АЕЦ обясни, че специални сензори са започнали да регистрират нарастване на потока от неутрони, излъчван от едно от недостъпните помещения под разрушената реакторна зала през 1986 г. Това негово изявление бе направено по време на преговорите за демонтиране на повредения реактор.

Физикът Максим Савелев от същия институт допълни, че има много неопределености и не може да се изключи възможността за авария.

В отговор на притеснителния доклад на Нийл Хаят от администрацията на бившата ядрена централа заявиха, че в момента сензорите във всички зали са стабилни и не показват признаци за повишение. И няма опасност от самоподдържаща се верижна реакция. В случай че има повишение на неутронния поток, ще се прибегне до специално решение.

Пряко засегнати от аварията са повече от 2 млн. души, а стотици са починалите от ударни дози радиация, сред тях и десетките герои и ликвидатори, рискували живота си, за да бъде овладян проблемът.

Реалните щети за човечеството са неоценими. Дори оцелелите след срещата със сияйната смърт никога не си тръгват цели от Припят. Част от тях завинаги остава в онзи град отпреди експлозията - изпълнения с рози.

Години след преживяното Надежда Петровна Виговская често се връща в Припят в сънищата си. Тя е един от хората, споделили своите истории в книгата “Гласове от Чернобил: Устната история на ядреното бедствие” от Светлана Алексиевич.

“Все още виждам яркочервеното сияние, сякаш реакторът светеше. Това не беше обикновен огън. Беше хубаво. Никога не бях виждала подобно нещо по филмите. Същата вечер всички излязоха на балконите си, а тези, които нямаха, отидоха в къщите на приятели.

Бяхме на деветия етаж, имахме страхотна гледка. Хората изведоха децата си, вдигаха ги, казваха: “Вижте! Не забравяйте!”.

И това бяха хора, които работеха в реактора - инженери, работници, инструктори по физика. Те стояха в черния прах, говореха, дишаха, чудеха му се. Хората идваха отвсякъде с колите и моторите си, за да погледат. Не знаехме, че смъртта може да бъде толкова красива.”

Виговская си спомня добре също и миризмата - странна, необяснима. Гърлото я гъделичка, а сълзи се стичат от очите й. Не успява да заспи и се налага да вземе цитрамон. Сутринта се събужда и си припомня усещането, завладяло я още вчера - че нещо не е както трябва, нещо се е променило завинаги.

В осем сутринта по улиците вече има военни с противогази. Присъствието на армията дори някак успокоява цивилните - има кой да ги спаси. Само че тогава те още не знаят, че “мирният атом може да убие, че човекът е безпомощен пред законите на физиката”. Семейство Виговски е евакуирано подобно на много други.

“Още от самото начало усетих, че сме чернобилци, че вече сме отделен народ. Нашият автобус спря за една нощ в едно село; хората спяха на пода в училище, други в клуб - спомня си Надежда. - Нямаше къде да отидем.”

Непозната жена ги кани да спят в нейната къща. Само че неин приятел започва да я влачи далеч от тях с думите: “Луда ли си? Замърсени са!”

В Киев им дават пари, с които обаче не могат да купят нищо. Стотиците хиляди изкоренени хора са изкупили и изяли всичко. Мнозина получават инфаркти и инсулти на гарите и в автобусите.

Накрая със съпруга си и сина си Надежда се установява в Могилев, където в училището на момчето децата не желаят да седят до него, защото е радиоактивен. Всички се страхуват и дори го наричат “блестящ”.

През следващите години, докато Припят се превръща в град призрак, Виговская сънува, че се вози през него в слънчев ден заедно със сина си и се любуват на красивите рози навсякъде около тях.

 

И докато Надежда(та) си тръгва завинаги от Припят, в посока, обратна на евакуацията, се движат безкрайни военни колони. Много други се насочват към атомната електроцентрала, защото тепърва трябва да се затвори вратата към ада./24 часа

CHF CHF 1 2.00269
GBP GBP 1 2.28725
RON RON 10 3.9325
TRY TRY 100 5.59629
USD USD 1 1.80911