Обединени земеделци предлагат създаване на антикризисен фонд във всяка община, която да се финансира с отчисления от местните данъци и такси. В условията на кризата българските села се оказаха притегателен център за много наши сънародници, което показва необходимостта от насочване на допълнителен финансов ресурс и инвестиции в модернизация на инфраструктурата и създаването на заетост.

Това заяви при откриването на конференция за развитието на българското земеделие и селските райони в процеса на евроинтеграция председателят на Обединени земеделци Петя Ставрева.

Земеделците настояват в големите търговски вериги и супермаркетите минимум 50% от селскостопанската продукция в свеж и в преработен вид да е българско производство.

От Обединени земеделци предлагат въвеждане на платформа за електронно управление на агросектора - освен чрез дистанционна комуникация и подаване на документи по електронен път, да се организира и реализацията на земеделската продукция чрез система от онлайн борси и тържища.

Председателят на Комисията по земеделие и храни в Народното събрание Мария Белова представи актуални законодателни промени в аграрната политика на страната и подкрепата за сектора срещу COVID 19. Сред водещите законопроекти са тези за управление на агрохранителната верига и за храните. Мария Белова акцентира на изцяло новият Закон за розата, който регламентира на национално ниво производството и преработката на маслодайна роза.

Съветникът на министъра на земеделието и храните Мария Христова представи българската позиция за промените в Общата селскостопанска политика (ОСП). Тя подчерта, че приетият преходен регламент предвижда 2021 и 2022 г. да останат преходни. Стратегическият план, който се изготвя в момента на национално ниво, ще влезе в сила от 2023 г. и ще обхване периода до 2027 г., посочи експертът.

Средствата по директните плащания ще се увеличат от 5.3 на 5.6 млрд. евро. Относително се запазва и финансирането по Програмата за развитието на селата и селските райони (ПРСР), добави Христова.

За следващите 7 години ОСП остава приоритетна и плащанията се запазват, което е и една от основните позиции на България.

Друга наша позиция е за изравняване на плащанията, която по думите й среща съпротива от големите държави. Въпреки това обаче ще има "доста висока степен на конвергенция, на която се дължи увеличението от 300 млн. евро в Първи стълб за директни плащания".

Друг успех за България е включването в преходния регламент на удължаването на преходната национална помощ до 2027 г., инструмент, срещу който ЕК е твърдо против. Тя изрази надежда, че при предстоящия триалог между Съвета на ЕС, Европейския парламент и Европейската комисия този успех ще бъде запазен.

Една от основните форми в ОСП е въвеждането на т. нар. екосхеми - едногодишни плащания, които ще бъдат на хектар или животинска единица и ще заместят зелените плащания. Те ще са доброволни, но биха могли да увеличат доходите на земеделските стопани.

На форума бяха дискутирани необходими законодателни промени в аграрната политика на страната както и подкрепата за земеделския сектор за намаляване на последиците от пандемията с Ковид - 19. Форумът обсъди българската позиция за промените в ОСП и новите възможности за подкрепа на българското земеделие чрез средствата на еврофондовете.