Отбелязваме Сирни заговезни, известен още като Прошка. Според православния канон денят се нарича Неделя Сиропустна. Датата се пада всяка година 7 седмици преди Великден.

Това е последният ден, в който на трапезата се слагат млечни продукти, след което започва Великденският пост. На този ден по-младите искат прошка от по-възрастните.

Прието е да се извършва и обичаят хамкане: на червен конец се завързва и се спуска от тавана парче бяла халва или варено яйце. Най-възрастният мъж завърта конеца в кръг и всеки член от семейството, главно децата, се опитва да хване халвата или яйцето с уста. Който успее, ще бъде здрав през цялата година.

По традиция се палят и големи огньове, които се прескачат, за да се изгонят злите сили.

В Библията огънят е символ на Божията святост и Божия силен гняв към всеки грях. В православието причастието се сравнява с огъня на Бога, изгарящ недостойните и пречистващ достойните. Символ е на Светия Дух, изразяващ неговата укрепваща и пречистваща роля особено по отношение на човешкото съзнание.

Сутринта на Сирни Заговезни се запалват струпаните бали сено и сухи дървета. Това става обикновено на високото място в населеното място. Но понякога има и изключения. Празнични огньове са били палени и на самия площад. След като се разгори огънят, хората започват да прескачат ритуалните огньове за здраве. Неговата очистителна сила е водеща на този празник.

Освен тези огньове на Сирна неделя се палят също факли и огнени стрели. Със запалените факли, които се носят от децата или младежите се извършва ритуално очистване на нивите. Това се прави с цел нивите да дадат по-добър добив. Този огън в различните краища на България носи различни наименования. Най-често той е наричан катралник, пълелия или ойлалия. Освен тях се срещат и названията оврътник и овратник./tribune.bg