Пандемията от Ковид-19 завладя всички сфери на живота ни, дори нямащи  нищо общо с медицинския прочит на една глобална заплаха за човечеството. Безименни автори на уличното изкуство тогава се надпреварваха да правят колажи с култови орбази на световното културно наследство, поставяйки им лицеви маски. Така се появиха маскирани образите на статуята на свободата, на Мона Лиза, на малката русалка и още, и още...

Дори световни дизайнери превърнаха маските в изящен аксесоар към булчинските рокли.

Ирония или напомняне, че животът ни се променя по начин, който колкото и да отричаме, няма как да пренебрегнем. Все пак жестовете бяха заредени с креатив и послание, като тази, че маските спасяват живот и дълбок поклон към лекарите по света.

А у нас, посланията са такива:

Като някакво провинциално ехо, нотка вандализъм дори, арт афишите с образа на Жоро Велчовски и на Ивелина Сотирова осъмнаха с лицеви маски. Надраскани бездарно и безидейно.

Да, за някой може й да е просто намигване за нещо хумористично и забавно. С днешна дата, обаче  хрумването не допринася актив нито за лагера на отричащите заплахата от Ковид 19, нито към всички останали разумни и отговорни, които се опитват да пренастроят ежедневието си към новата нормалност.

А преди Коронавирусът да принуди света да сложи една голяма медицинска маска, популярната култура беше доминирана от многообразните маски на комиксовите супергерои. Филмовата индустрия спечели милиарди долари от маскираните отмъстители като Батман, Спайдърмен, Жената котка, Железният човек, Капитан Америка, Дедпул и още много, много други. А кой знае, може символът на пандемията и на 2020-а година – маската,  да създаде нов кинохит, като „Заразяване“ от 2011-а или пък нов супергерой, а защо не той да е лекарят, борещ се на първа линия с невидимия враг.

Антония Димитрова