Дебатите по последната актуализация на бюджета фокусираха вниманието върху състоянието на пенсионерите и техните доходи. И от правителството, и от политическите партии в Народното събрание в обществото бе насадено разбирането, че състоянието на пенсионерите, или поне на половината от тях, не само е лошо, но и продължава да се влошава заради кризата. Ясно е, че преди поредните избори партиите - без разлика от политическата си окраска, в по-голяма или по-малка степен ще се опитат да привлекат подкрепата на пенсионерите. Все пак става дума за повече от 2 млн. гласоподаватели. Друг е въпросът дали предоставените чрез промените в бюджета подаяния под формата на временни добавки и перманентно увеличение на пенсиите, посредством тяхната актуализация, ще са достатъчни, за да бъде получена гласоподавателската благосклонност на пенсионерите.

Като изключим политическия момент, е добре да видим дали наистина има влошаване на доходите на пенсионерите за първата половина на 2021-а. Безпристрастни в това отношение са данните на статистиката. Според последната информация на Националния статистически институт от август тази година средният доход от пенсии през второто тримесечие на 2021-а, спрямо същия период на 2020-а, се е увеличил с 65 лева на месец (13.7%) от 481 на 547 лева. Това е по-висок ръст от този на средния доход от работна заплата - 13.5% и от обезщетения и помощи - 13.1%.

Да не говорим, че за първото тримесечие на 2021-а ръстът на доходите от пенсии (21.2%) и от социални помощи и обезщетения далеч изпреварват ръста на доходите от заплата (0.9%).

Освен това при немалка част от пенсионерите доходите от пенсии се допълват и от доходи от възнаграждения, от обезщетения, от наеми и ренти и от още допълнителни източници.

А се забелязва също така, че доходите от пенсии растат повече от добавката от 50 лева на месец, която правителството изплаща на пенсионерите.

Разбира се коректната оценка на покупателната способност на гражданите, в това число и на пенсионерите, не може да бъде направена, без да се види ръстът на разходите на домакинствата. Според НСИ за второто тримесечие на 2021-а спрямо същия период на 2020-а видовете разходи средно на лице от домакинство се променят, както следва:

• Разходите за храна и безалкохолни напитки се увеличават от 452 на 513 лв. (с 13.4%).
• Разходите за алкохолни напитки и цигари нарастват от 65 на 70 лв. (със 7.1%).
• Разходите за облекло и обувки се увеличават от 31 на 61 лв. (почти два пъти).
• Разходите за жилище (вода, електроенергия, отопление, обзавеждане и поддържане на дома) нарастват от 240 на 283 лв. (с 18.0%).
• Разходите за здравеопазване се увеличават от 81 на 100 лв. (с 23.5%).
• Разходите за транспорт и съобщения нарастват от 152 на 190 лв. (с 25.1%).
• Разходите за свободно време, културен отдих и образование се увеличават от 32 на 62 лв. (почти два пъти).
• Разходите за данъци и социални осигуровки се увеличават от 210 на 236 лв. (с 12.6%).

Вижда се, че основният разход, който заема над 30% от всички разходи на едно домакинство, нараства по-бавно от доходите от пенсии. В този смисъл трудно може да се твърди, че гласуваното от Народното събрание увеличение на добавките и актуализацията на пенсиите има животоспасяващ за пенсионерите смисъл. По-значимо важните за пенсионерите разходи е увеличаването на средствата за здравеопазване, както и за вода, електроенергия и отопление. Но тези допълни средства могат да се решат чрез целеви мерки за подпомагане, а не чрез увеличаване на перманентните бюджетни разходи.

Във всеки случай последните решения на Народното събрание за актуализация на бюджета създават едни порочни проинфлационни практики. Има опасност тези решения да доведат до последващо намаляване на покупателната способност както на домакинствата като цяло, така и на пенсионерите в частност, което ще доведе до обезценка на вече увеличените им доходи. Това ще породи нов натиск за увеличение, който ще бъде изключително силен предвид очертаващата се конюнктура на политическа нестабилност и перманентното влизане в предизборни кампании. Ако този натиск за увеличение не бъде преодолян има риск страната ни бавно, но сигурно да се завърти в спиралата на повишаващ се дефицит и задлъжнялост, което ще срине финансовата стабилност./news.bg