„Държавата не полага достатъчно грижи и усилия в областта на психичното здраве“, заяви в интервю за БГНЕС психиатърът д-р Владимир Наков от Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА).

„Проблемът с пандемията и психичното здраве беше забелязан още в началото на първия локдаун. Европейската психиатрична организация публикува кратки указания към хората за това какво могат да направят, за да запазят психичното си здраве. Вече има достатъчно много наблюдения за това какво се променя в психиката на хората – увеличава се агресията, увеличава се приема на различни вещества, а най-често това е алкохолът. Наблюдават се и увеличения на някои разстройства, както и на това, което е характерно за състояние на война – намаляване на броя на опитите и на завършените самоубийства“, посочи д-р Наков, чийто съвет към хората е да поддържат достатъчно ниво на активност, за да могат по-лесно да преминат през този период.

Ако погледнем нещата в исторически план, категоричен е той, държавата в нито един момент не е правила каквото и да е психичното здраве. „Има една изградена нова психиатрична болница за целия период от 1944-1989 г., след 1989-та също има една. Може да се каже, че нищо не е направено. През 2015-2016 г. държавата тихомълком отменя една наредба, която определя как трябва да изглежда психиатричната болница. Аз с изненада научих първо, че съществува, а след това, че е отменена. Изрично е разписано как трябва да изглежда пространството – вътрешните помещения, помещенията за персонала, както и пространството около болницата. Давам пример с Бургаската болница, където сградата е на 13 етажа и с 250 легла. Там са затворени 250 души, някои от които на задължително лечение, някои от тях нямайки пряк достъп до слънчева светлина и чист въздух. Като няма двор, те няма къде да се разхождат дори, прекарвайки живота си в коридора. До 3 месеца е задължителното лечение в тези условия, това е по-лошо и от затвор“, посочи още психиатърът.

Той обясни, че в България финансирането на лечението на психиатрични заболявания е сложно, тъй като 4 типа лечебни заведения – държавните психиатрични болници, университетски клиники, отделения към общите болници и центрове за психично здраве.

„Държавата покрива лечението във всяка една от тези единици, в някои по механизма на Здравната каза, в някои от бюджет. Механизмът е различен, стационарното психиатрично лечение е покрито. Амбулаторното лечение обаче не е покрито в голяма степен от Здравната каса. Давам прост пример – нито един от антидепресантите не е напълно реимбурсиран“, посочи още лекарят. Цената на подходящо лечение за психиатрична или психологическа помощ в България също е висока и не е широкодостъпна. Настоящата здравна система и законодателство пък не са напълно съвместими с нуждите на българските пациенти и това се отразява в цялостния достъп до най-подходящото лечение.

По повод на отминалия 10 октомври – денят, посветен на психичното здраве, по инициатива на няколко здравни организации у нас бе даден старт на информационна кампания „Победи депресията!“. Една от основните мисии на тази неформална коалиция е да се направи видимо едно от най-унищожителните и скрити заболявания – депресията. Световната статистика показва, че всеки пети човек през живота си е преживял депресивен епизод. Засяга два пъти по-често женския пол.

„Депресията е най-разпространеното от тежките психични заболявания“, уточни д-р Наков. Депресията води до проблеми от различно естество – социални, психологични, биологични. Това е основното заболяване, водещо до инвалидност и основна причина за смърт във възрастовата група 18-44 години. Заболяването може да се прояви както от средата на юношеството, така и в средата на 40-те години. Най-често първи епизод на депресията възниква преди достигане на 20-годишна възраст.

„Необходима е цялостна държавна политика, насочена към пациентите с психиатрични заболявания, не само да се провеждат епизодични кампании“, посочи още лекарят, който даде за пример липсата на дори една пациентска организация на хора с психични заболявания. Поради стигмата и социалните табута, свързани с психичното здраве в България, много от хората с депресия, които се нуждаят от лечение, не го търсят. „Психиатрите също допринасят за тази стигма при невнимателното използване и прилагане на диагностични етикети“, разказа още д-р Наков. Основната мисия на информационната кампания „Победи депресията!“ ще бъде да се намали страданието на хората с депресивно разстройство и техните семейства, както и да се предотвратят инвалидизиращите последици, произтичащи от нелекувани психични състояния. /БГНЕС