Д-р Андрей Ковачев е отправил запитване до Европейската комисия дали въведените в някои европейски държави мерки за пътуващи между рискови зони не затрудняват прекомерно свободата на движение без да допринасят за по-високо ниво на защита на общественото здраве, съобщиха от пресофиса на евродепутата. 

Според него бланкетните ограничения за пътници между определените според европейските критерии като „червени зони“ много често не вземат предвид дали влизането на един човек на територията на дадена държава-членка създава допълнителен риск от разпространение на вируса.

В някои случаи епидемиологичната обстановка в държавата на пристигане може да е много по-тежка от тази в държавата на заминаване, макар и двете да са категоризирани като „червени зони“. В този случай не е ясно какво налага различното третиране на пътуването между два рискови района в различни държави и два рискови района в рамките на една държава. Според Ковачев би следвало и в двата случая да няма затруднения на свободното придвижване, при положение че не съществува допълнителен риск.

На 13 октомври държавите от ЕС приеха препоръка на Европейската комисия с идеята да гарантират, че националните мерки за ограничаване на свободното движение ще бъдат координирани и ясно съобщени на равнище ЕС.

Първоначално в отговор на пандемията от COVID-19 всяка държава решаваше индивидуално относно критериите и ограничителните мерки, които налага на пристигащи на нейна територия европейски граждани. Целта на приетата през октомври препоръка беше да има по-добра координация, предвидимост и прозрачност за гражданите и бизнеса, които разчитат на правото да се движат свободно в рамките на ЕС.

Макар държавите-членки да са свободни да решават какви мерки да прилагат по отношение на пътуващите от рискови зони, те следва да вземат предвид разликите в епидемиологичната обстановка, както и ситуацията на собствената си територия. Според Ковачев обаче опитът от последните месеци е показал, че това не се взема предвид в достатъчна степен.

Затова според него Европейската комисия трябва да обмисли допълнителни насоки и препоръки, които гарантират че мерките за защита на общественото здраве не затрудняват по непропорционален начин правата на европейските граждани. От голяма важност е също така приемането на правила за взаимно признаване при пътуване между рискови зони на резултатите от антигенни тестове, които отговарят на минималните изисквания за чувствителност и специфичност, определени от Комисията и Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията (ECDC).