БГНЕС   

Доц. Веселка Тончева: Да не забравяме корена си

02.01.2015 08.42

На 1 януари – Васильовден се ладувало в някои части на България. Това е обред, свързан с гадаене за женитба. У нас в земите по към запад това се е правило около Нова година, а в Източна България около Еньовден.

Това заяви в интервю за БГНЕС доц. д-р Веселка Тончева от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН.

При Ладуването китки и пръстени на девойки се слагат в менче с мълчана вода. На самия Васильовден се прави напяването, при което момиче вади пръстена и пее с текст, който цели да подскажат на момата, чийто е пръстена, какъв ще е мъжът, за когото ще се омъжи. Никога не се казва директно, и доц. Тончева дава за пример текст като този: Жълта Ружа през плет гледа, което означава, че ще се вземе комшия.

Така тези песни гадаят и предричат, докато при мъжките песни по Коледа, изпети от коледарите има благославящи и пожелаващ характер. Но и по Коледа също има гадания, например мома си взима от питката, слага залъка под възглавницата и който сънува за него ще се омъжи.

"В крайна сметка всички тия гадания в повечето случаи са с един положителен характер, т.е те нямат наистина гадателска способност, а по-скоро целта е хората да си го пожелаят, че ще бъде възможно най-хубаво и то ще бъде най-хубаво", разказва етнологът и обяснява, че в това е и смисълът на фолклорната обредност, на цялата тази магия, заклинателност, обредното слово, наричането, песента.

Българинът си е пожелавал всичко. И не само от всичко, но и по много – здраве, благоденствие, плодородие. Като хора, които са гледали земя и добитък, те изключително силно са си пожелавали добра и плодородна година. По тази причина има и много гадания, свързани с това дали ще е студена зимата, дали ще има градушки, дали ще е сушево лятото, защото от това зависи хляба на хората, от това им зависи пълнотата на дома, на трапеза. Другият смисъл на тези пожелания са пълни къщи с деца. "Тоест здравето благоденствието, пълнотата, плодородието и богатството в смисъла на хора, на къща, на дом, на градина", разказа Веселка Тончева.

Различно е дори и понятието за щастие при старите българи. Доц. Тончева е питала много възрастни хора например дали знаят какво значи щастие, да си щастлив. Хората отговаряли, че щастието е това – да са здрави, да е пълна къщата, хамбара. "Те не мога да дефинират това, което ние сега казваме: ох, нещо съм нещастен, в депресия съм. Няма такива понятие, те работят в едно много по-ясни параметри, много по-просто е било някак си. Ти трябва да изпълниш ритъма на живота и това е", обяснява тя.

Всъщност и пожеланията на хората през годините се променят. Това няма как да не се случи, защото хората ставаме вече все по-глобални, все по-повлияни от медии и така днес почти никога няма да чуем например поздрава: Сполай ти! Ние днес имаме вече пожелания, в които включваме и материалния свят, и пътешествията и дори кариерното израстване.

Старите българи са били по-семпли, по-първични, по-близки до природата. Доц. Точева споделя, че при среща с възрастна жена, която е вярвала и живяла по този начин се усеща чистота, мъдростта, докато ние в това време сме някак си много по-разпилени. "Нищо не стои на едно място и ние трябва да се обръщаме към това наше старо знание и да намираме в него това богатство, мъдрост и ценност, които да препращаме в бъдещето. Да можем да го използваме, да не я губим тая връзка, да не ставаме пък чак толкова глобални, че да забравим от къде идваме и къде ни е коренът", казва специалистът. /БГНЕС

Днес+

Коментирай статията

18.07.2015 18:48
гост
DOBRO SEME,DOBRA REKOLTA,
21.04.2015 12:25
гост
Да така е, не трябва да забравяме корените си , но действителността е съвсем различна за съжаление ....

Най-четени от Общество

Избор на редактора