Спасовден е
България 28.05.2020 08:20
Днес отбелязваме църковния празник Възнесение Господне (Спасовден).
Той се чества винаги в четвъртък, на 40-тия ден след Великден.
Според Новия завет 40 дни след възкресението си Исус Христос останал на Земята, за да проповядва своето учение и да беседва с апостолите, движейки се между тях като богочовек.
Празникът се нарича и Спасовден, защото с Христовото възнесение завършва и актът на човешкото спасение.
На този ден в подножието на Елеонската планина Христос се въздигнал в небесата.
В народния календар седемте четвъртъка след Великден се почитат против градушка, а последният от тях - Спасовден е свързан с култа към мъртвите.
Според поверието, на този ден се прибират душите на всички покойници, които са на свобода от Велики четвъртък. Затова в събота след празника се отбелязва Черешова Задушница.
Според българските народни вярвания на 40-тия ден от Великден идват и самодиви. Те берат и се кичат с цъфналия в нощта срещу Спасовден росен.
С него могат да се лекуват болните и бездетните.
На сутринта се гадае за изхода от болестта по водата в зелената паница. Плува ли в нея цветец или листо, изходът ще е благоприятен, затова от водата трябва да се пие в продължение на 40 дни.
Разпространено е и поверието, че рано сутринта на Спасовден, ако човек мълчешком отиде при пуст кладенец и погледне в него, вместо своя образ ще види образа на онзи свой починал роднина, за когото си мисли в момента.
Денят е професионален празник на хлебопроизводителите и сладкарите, както и на шофьорите. Градският си празник честват в Ахелой, Долна Баня, Китен и Тръстеник.
Той се чества винаги в четвъртък, на 40-тия ден след Великден.
Според Новия завет 40 дни след възкресението си Исус Христос останал на Земята, за да проповядва своето учение и да беседва с апостолите, движейки се между тях като богочовек.
Празникът се нарича и Спасовден, защото с Христовото възнесение завършва и актът на човешкото спасение.
На този ден в подножието на Елеонската планина Христос се въздигнал в небесата.
В народния календар седемте четвъртъка след Великден се почитат против градушка, а последният от тях - Спасовден е свързан с култа към мъртвите.
Според поверието, на този ден се прибират душите на всички покойници, които са на свобода от Велики четвъртък. Затова в събота след празника се отбелязва Черешова Задушница.
Според българските народни вярвания на 40-тия ден от Великден идват и самодиви. Те берат и се кичат с цъфналия в нощта срещу Спасовден росен.
С него могат да се лекуват болните и бездетните.
На сутринта се гадае за изхода от болестта по водата в зелената паница. Плува ли в нея цветец или листо, изходът ще е благоприятен, затова от водата трябва да се пие в продължение на 40 дни.
Разпространено е и поверието, че рано сутринта на Спасовден, ако човек мълчешком отиде при пуст кладенец и погледне в него, вместо своя образ ще види образа на онзи свой починал роднина, за когото си мисли в момента.
Денят е професионален празник на хлебопроизводителите и сладкарите, както и на шофьорите. Градският си празник честват в Ахелой, Долна Баня, Китен и Тръстеник.
CHF | 1 | 2.01549 |
GBP | 1 | 2.2841 |
RON | 10 | 3.93068 |
TRY | 100 | 5.63583 |
USD | 1 | 1.83147 |
Последни новини
- 22:31 Силно земетресение с магнитуд 5.6 разлюля Централна Турция
- 21:02 Хороскоп за петък, 19 април 2024 г.
- 19:26 Жените се нуждаят от повече сън, отколкото мъжете
- 19:17 Летим до Истанбул за 30 евро за еднопосочен билет
- 19:11 Телефонни измамници се представят за служители на БНБ
- 19:04 Проф. Даниел Вълчев: Правната ни система е като човек на силни лекарства без връзка с оплакванията
- 18:55 Домашна оранжерия за марихуана разбиха пернишки криминалисти
- 18:46 Филипините създават разсадници за спасени корали