- Периодът на извънредното положение беше предизвикателство за всички хора, а неминуемо и за нас, работещите в съдебната система. В нашето отделение имахме графици за дежурства. За тези два месеца успяхме да направим така, че всички постъпили дела да бъдат решени или подготвени за разглеждане в открити заседания към датата на отпадане на мерките. Беше напрегнато, защото от една страна съдиите трябваше да вземат делата по домовете си, тъй като престоят им в съда извън дежурствата не беше позволен. От друга страна имахме дистанционна форма на произнасяне, което не е типично, тъй като работим в състав от по трима съдии. Радвам се, че всички положиха нужните усилия и днес можем да берем плодовете от този труд. А именно - вече имаме не само подготвени, не само насрочени дела, а и вече с редовно призовани страни за дати през май, юни и юли. Така че периодът на извънредното положение не беше изгубен, а напротив –максимално оползотворен. 

- Сега на какъв принцип става насрочването?
- Водеща е хронологията на постъпване на делата. Най-рано постъпилите се насрочват първи, с изключение на тези, по които са нужни допълнителни процесуални действия от страните. Не насрочваме няколко дела в един час, както обичайно се правеше. Всеки състав преценява спрямо спецификата на конкретното дело и необходимите процесуални действия, какво е необходимото време за разглеждане. В Гражданското отделение предвидихме за въззивните дела, за които няма да се събират нови доказателства, по 15 минути за разглеждане. И моят апел е към колегите адвокати: при възможност да използват писмената форма! Нека да осигурим и процесуална дисциплина и в откритите заседания, за да можем да разглеждаме малко повече дела и да компенсираме натрупалите се.

- Очаквате ли натрупване на дела и как ще ги разпределите равномерно?
- Предвиждаме, че за период от около месец и половина ще разгледаме всички въззивни дела, постъпили до 14 май, до отмяната на извънредното положение. И в едномесечен срок след това ще постановим решенията си.
Не очаквам да има натрупване на дела наведнъж в голям обем, тъй като сега предстоят всички процесуални действия, които бяха стопирани и в окръжните съдилища – връчване на обжалваемите съдебни актове, изтичане на срок за обжалване, администриране на жалбите и т.н. Но дори и да има по-голямо постъпление, създадената предварителна организация на работата в отделението ще ни помогне. А и ще работим без прекъсване през летните месеци. Така ще осигурим онова, което се изисква от съда – да предостави навременно и качествено правосъдие. 

- Кое е новото както в работата на съда, така и по отношение на изискванията към адвокати, страни и вещи лица?
- В най-голяма степен разчитаме на ползването на електронни средства за комуникация – чрез телефонни и електронни справки. Съдебните служители в Апелативния съд са опитни и отговорни, така че никой няма да има затруднения при получаване на нужната информация. Иска ми се също така да насърча адвокатите да използват електронните си адреси, включително да дават съгласие за призоваване и връчване на книжа по и-мейл, съобразно регламентирания начин. По този начин също ще преодолеем евентуално забавяне. 

- Доколко във Вашето отделение може да се използва правосъдие с отдалечен достъп – например видеоконферентни връзки?
- Към този момент процесуалният закон не ни предоставя такава възможност. Преди 2 години съдиите от нашето отделение, след проучване и на практиката на европейските страни, сме изпратили на ВСС подробни предложения за изменения на ГПК относно използването на видеоконференция в производствата по граждански дела. С радост констатирахме, че голяма част от нашите идеи са включени в проекта, който кадровият орган смята да изпрати на законодателя.
Колкото по-бързо се регламентира възможността за използване на технически средства при определена степен на сигурност и при спазване на основните принципи на гражданския процес: състезателност, равенство на страните, публичност и непосредственост, толкова по-добре. Трябва да се гарантира пълноценното участие на страните и при събиране на доказателствата – разпити на свидетели, изслушване на вещи лица и др. Това би дало възможност на хората да не пътуват до други населени места. Ще преодолее доста проблеми, включително с назначаването и изслушването на вещите лица, които все повече не достигат. 

- Какво трябва да съдържат промените в ГПК и до какъв резултат да доведат?
- Основните предизвикателства са да се създадат условия, които в максимална степен да ни доближат до присъствения процес. Докато съдебният състав е в залата, този който няма възможност да присъства и е съгласен процесът да се проведе чрез видеоконференция при гарантирана сигурност на техническата връзка, да може да вижда и чува както случващото се в залата, така и онова, което инициират останалите участници, които са извън нея. По този начин ще могат да се представят и събират доказателства, да се проведе пълноценен процес, включително и чрез провеждане на съдебните състезания. Разбира се, съзнавам, че са нужни комплекс от мерки – промяна на процедурни правила, организационни и технически предпоставки. Алтернатива пред тези методи обаче няма. 

Мога да приведа като пример личен опит: имахме дело с изключителни затруднения да назначим вещи лица с компетентности в медицината. Експертите тук си направиха отводи по обективни причини. Получихме редица откази от цяла България – от университети, лечебни заведения, свободно практикуващи. Дори националните консултанти и Министерството на здравеопазването се оказаха „с вързани ръце”. В крайна сметка привлякохме две вещи лица от различни градове, които обаче по правилата на ГПК трябваше да бъдат изслушани във Варна. Дълго време не можехме да синхронизираме удобна за процесуалните представители и експертите дата. Всичко това забави процеса с около година и половина. Накрая използвахме реда за изслушването им по делегация в Софийския районен съд. Ако имаме правната уредба и техническите способи за дистанционно провеждане, съдебният процес ще бъде неимоверно облекчен. Ще допринесе до по-срочно и по-качествено правосъдие.
И още една необходима промяна, която времето на извънредното положение ни подсказа. По въззивните дела, по които страните не са направили доказателствени искания, т.е. адвокатите са преценили, че на втора инстанция няма да се събират нови доказателства и няма служебна необходимост от това, да се даде възможност на съда да преценява, че не е нужно внасяне на делото в открито заседание /говоря за разширено приложение на чл. 376 от ГПК/. Така ще се спести изключително много време - за насрочване, призоваване, разглеждане в открито заседание. Вместо това, разглеждането в закрито заседание ще става веднага след постъпване на делото. Мисля, че това ще оптимизира процеса, при това в полза на страните. Те много по-бързо ще получават своя съдебен акт. Ако имат възможност за участие в писмена форма, промяната не само няма да накърни правата им, а ще помогне за по-бързо правораздаване, от което всички имат интерес.