Безглутеновата диета не е панацея за предпазване от заболявания, не е също символ и характеристика на здравословен модел на храненето. Това каза в интервю за БГНЕС проф. д-р Стефка Петрова, специалист по хранене и диететика.

„Едно от важните погрешни схващания относно безглутеновата диета е, че тя е избор на здравословно хранене без недостатъци“, каза проф. Петрова. Нейното професионално мнение е, че за човек, който има проблем – непоносимост или чувствителност към глутена е задължително да спазва безглутеновата диета, но в други случаи няма доказана полза. „Изследванията през последните години показват, че консумацията само на безглутенови храни често създават хранителен дисбаланс. Зърнените храни, които съдържат глутен са различните видове пшеница, включително лимеца и спелтата, също ръжта и ечемика, а безглутенови са ориз, царевица, елда, просо, както и семената, като киноа, амарант и чия, които се явяват алтернатива на зърнените храни. По принцип безглутеновите храни са полезни. Изследванията през последните години показват обаче, че безглутеновите диети са значително по-бедни на белтък. Много често пакетираните безглутенови хранителни продукти съдържат повече мазнини, захар и калории, притежават по-висок гликемичен индекс, особено тези, които са от ориз.

Оризът, който е основния заместител на глутен съдържащи зърнени храни, даже когато е т. нар. кафяв ориз е с висок гликемичен индекс, трябва да е див ориз, за да има сравнително по-нисък гликемичен индекс. Известно е, че храните с висок гликемичен индекс, когато са важна част от храненето създават риск от инсулинова резистентност, а когато се прекалява с тях и до по-сериозни проблеми като диабет тип 2. Много продукти без глутен са с ниско съдържание на растителни влакнини (фибри). Избягването на пълнозърнести храни може да доведе до недостатъчен прием на фибри. Те могат да бъдат набавени от бобовите храни като леща, боб и нахут, но диетата се нуждае от внимателно планиране. Изследване, публикувано в реномираното английско списание The British Medical Journal през 2017 г., води до заключението, че човек, който спазва безглутенова диета, без да има целиакия, има по-висок риск от сърдечно-съдови заболявания в дългосрочен план. Това е така, посочват авторите, защото те ще пропуснат здравословните ползи от пълнозърнестите храни. В допълнение, тъй като много преработени безглутенови продукти могат да бъдат с по-голямо съдържание на мазнини, захар и калории това може да доведе до наддаване на тегло. Така че когато не нужно, когато нямаш здравен проблем, свързан с приема на глутен, не бих препоръчала безглутенова диета”, посочи специалистът по хранене и диететика.

Без притеснение за здравето на децата си родителите понякога поставят децата си на безглутенова диета с убеждението, че тя може да предотврати целиакия или е здравословна алтернатива без предварително тестване за целиакична болест или консултация с диетолог. „Изследванията показват обаче, че посочените по-горе недостатъци на безглутеновите храни може да доведат от една страна до хранителни дефицити и неблагоприятно повлияване на растежа на децата, а от друга страна до наднормено тегло в детска възраст“, посочи проф. Петрова. „ Безглутеновата диета обаче е задължителна при децата с целиакия – автоимунно заболяване, което много сериозно уврежда лигавицата на тънките черва. При това заболяване възпалителните процеси се придружават от нарушения в структурата на тънките черва и намаляване на усвояването на хранителните вещества. Един от ранните признаци за него при децата е намаляване на теглото и изоставане в растежа, защото те не могат добре да усвояват достатъчно хранителните вещества”, каза проф. Петрова.

Тя посочи, че има и други заболявания, при които се наблюдават симптоми подобни на тези при целиакия като глутенова чувствителност и алергия към пшеницата, при които няма увреждане на структурата на чревната лигавица, не са сериозни уврежданията като при целиакията, но отново има проблеми като газове, диария, които създават чревен дискомфорт и избягването на храни, които съдържат глутен също много помага. Това може да не е за цял живот, както при цьолиакията, но и при тези заболявания за много дълъг период, докато не се подобри състоянието е препоръчително да се спазва безглутенова диета. „Но при много други заболявания, при корито се считаше, че благоприятно се повлияват от нея, както например автоимунното заболяване хипотиреоидит на Хашимото. Преди години се считаше, че то е тясно свързано и с целиакия – тоест, ако се спазва безглутенова диета категорично ще се подобри състоянието на тези болни. Оказа се, че това не е така, данните не се потвърждават през последните години. Така че, за човек с тази диагноза не е проблем да спазват такава диета, тоест няма да се наруши състоянието му, но това не е фактор, който ще повлияе благоприятно на хипотиреоидизъма на Хашимото. Това категорично го показват последните проучвания”, посочи проф. Стефка Петрова.

Целиакията съществува при сравнително малко хора, подчерта тя, от 1 до 2 процента в различните народи това е настина много сериозен проблем. „Това състояние може да възникна още от най-ранна детска възраст, но и във всички периоди от живота. Хората с този здравен проблем се нуждаят задължително от безглутенова диета, това е единственото лечение”, заяви професорът.

Глутенова чувствителност, която не е автоимунно заболяване е по-широко разпространено от целиакията. Професорът посочи, че се счита в различните държави, че между 5, 6 до 10 процента са хората, които може да имат такъв проблем.

Как може човек да разбере дали има такава чувствителност? На този въпрос проф. Петрова каза, че елементарно всеки може сам да установи с т. нар. елиминираща диета. „Когато един човек получава, без да разбере поради каква причина, много често газове, разстройство или запек, гадене – типично стомашно-чревни оплаквания, може да си помисли, че има такъв проблем – например като чувствителност към глутена. В такива случаи, ако няма възможност да се консултира с гастроентеролог, който може да му постави диагноза, може да приложи т. нар. елиминираща диета – да изключи всички храни, които съдържат глутен за няколко дни. Ако стомашно-чревните оплаквания престанат, може да има наличие на проблем, свързан с приема на глутен, но задължително трябва да се направи консултация с гастроентеролог и подходящи изследвания, за да се постави точна диагноза и да се реши има ли необходимост от безглутенова диета”, заяви професорът. /БГНЕС