Българското дипломатическо дружество: 2019 г. бе катастрофална за международното право

България 14.01.2020 14:04

Понятието ценности през 2019 г. беше с доста лимитирана употреба. Това е резултат на събитие, случило се с убийството на журналиста Джамал Кашоги. Реакцията на западния свят - Европа и САЩ, на практика дискредитира ценностите в международно отношение, защото показа, че ценностите имат цена - милиарди долари, предоставени при сделката между САЩ и Саудитска Арабия. Това заяви бившият външен министър Любомир Кючуков на пресконференция в БТА по повод Годишния анализ на Българското дипломатическо дружество.

Припомняме, саудитският журналист Джамал Кашоги беше убит по брутален начин в консулството на монархията в Истанбул през октомври 2018 г. Убийството разклати отношенията на Рияд със световната общност и отдръпна инвеститорите. Също така предизвика най-голямата дипломатическа криза с участието на Саудитска Арабия от атаките на 9/11. Година по-късно съдът на Саудитска Арабия осъди петима души на смърт за убийството, а други трима получиха общо 24 г. затвор.

По думите на Кючуков следвоенният световен ред ерозира, което е видно в международните институции и в прилагането на международното право. В основата стоят САЩ, които бяха може би за дълго най-мощната международна сила в един многополярен свят, а за тях е по-удобно да решават въпросите в двустранен план. Това поставя под угроза правилата, по които светът действа през последните години, заяви Кючуков.

Той даде пример и с друг елемент от ерозията на международното право - нарушава се принцип от Римското право, който гласи, че договорите трябва да се изпълняват. Най-типичен принцип са ядреното споразумение с Иран, Парижкото споразумение за климата, Договорите за ограничение на ядрените ракети със среден и малък обсег. Нарушават се всички правила на международната търговия. Свидетели сме на натиск, блокаж, каза Кючуков.

Светът не стана по-сигурен през 2019 г. Нито един от основните световни конфликти не беше решен, поясни той. Имаше намаляване на интензивността на конфликта в Сирия. Имаме ескалация на конфликтите около Иран, напоследък - и в Сирия, каза дипломатът. Според него печеливши от тази политика се оказаха Русия, Турция и Иран, които засилиха своето влияние в региона и до голяма степен определят динамиката на процесите там.

По думите на Любомир Кючуков 2019 г. бе катастрофална за международното право. Ирак, Либия, Сирия, намесата в Украйна, признаването на Голанските възвишения, последните заявления на САЩ, че те остават в Ирак да защитят, да експлоатират нефтеното производство, нефтените полета.

Случаят Солеймани - колко принципа на международното право бяха нарушени, запита реторично Любомир Кючуков. Според него това е убийство като държавна политика на една държава, последвано от ракетен удар, ответен от страна на Иран върху територията на трета страна - Ирак. Не беше издадена виза за иранския външен министър за заседанието на Съвета за сигурност на ООН и последен резултат - нещо, квалифицирано като човешка грешка - свалянето на украинския самолет. То демонстрира гротеската и циничния подход на света към това, което се случва.

"Физически се зачу въздишката на облекчение като се каза, че няма жертви на американски военнослужещи в базите в Ирак. Реакцията беше доста по-спокойна. Ако беше свален военен самолет, щяхме да говорим за опасност от война и ескалация на напрежението", каза Кючуков.

Наблюдава се европейско отсъствие от процесите в региона (на Близкия Изток - б.а.). Очаквам Европа да намери своето място в търсенето на политически решения, но тя трудно успява да се ситуира по-сериозно там, където нещата опират до използване на твърда сила, каза Кючуков.

По думите му през последното десетилетие светът се намира в нещо като състояние на динамична нестабилност. Нарушени са балансите, с които за дълго време сме свикнали в периода на двуполюсния свят - геополитически и социалени.

В геополитическия свят след кратката илюзия за еднополюсност, има промяна с нарастване влиянието на регионални фактори. Геополитически играчи са не само САЩ, а и държавите от БРИКС - Индия, Бразилия, ЮАР, достатъчно е да погледнем Иран, Турция, Саудитска Арабия. Техните политически позиции имат своето геополитическо отражение, каза дипломатът.

При глобализацията освен всичко друго бяха нарушени и вътрешните баланси. Неравенствата се отразяват. Имаме като резултат и прякото отражение - бежанската криза, от другата - миграцията, допълни той.

Бившият зам.-военен министър Симеон Николов заяви, че към момента не съществува висока вероятност от пряка военна намеса. Въздейства се вече не с военна сила, а с икономическо влияние, хибридни войни, форми на въздействие се постига загуба на суверенитет. Типично за България е че заплахата за нас идва като че не толкова отвън, колкото от нас самите, каза Николов.

Той изтъкна някои нерешени въпроси в международен план - неяснота дали ще бъде продължен с 5 г. Договорът СТАРТ-3, развитието на изкуствения интелект се нуждаят от спешна регулация за него, необходимостта от регулиране дори на използване на дроновете. Отварят се повече проблемни въпроси без отговор, каза Николов.

За региона и в частност за България е важно да избегнем по-нататъшна милиталирзация на Черноморието, смята той.

По думите му има неразбиране на решението на НАТО в Уелс за 2-та процента военни разходи на страните-членки. "Тогава се въведоха 11 сходно-изходни измерители. Разходите от 2 % е само един от тези измерители. Сред другите показатели са - ново въоръжение, брой кораби, въоръжение, което може да бъде заделено. Тогава лъсва цялата истина за това България е ли пълноценен член на НАТО. Сега очите ни измиват сертифицираните подразделения и участието в международни мисии, каза Николов.

НАТО и САЩ могат да прехвърлят сили на Балканите и с лекота да спрат търговията на Русия, акцентира той.

По думите на Николов САЩ подготвят най-големия румънски полигон за разполагане на дронове, които при използване и на българското въздушно пространство могат д а заменят ракети с малък и среден обсег и в района на Черно море.

Той не подмина и предизвикателствата пред академичната общност - елитите ни да се научат на баланс и приемственост.

Николов обърна внимание на Стратегията за противодействие на Русия в Черно море - с нея Вашингтон ще поиска и от нас нови ангажименти в рамките на стратегическия диалог съгласно документите, подписани от Борисов при посещението си в САЩ.

Черно море е от стратегическо значение, Алиансът продължава да засилва присъствието си в този регион. Достъпът на кораби на САЩ и НАТО може да се облекчи, ако Турция завърши втория канал в Истанбул. Конвенцията от Монтрьо важи само за естествени водни басейни, припомни той.

Според Любомир Кючуков това, което се случва на Балканите, е състояние на несигурност и основно напрежение. Балканите в резултат на процес на многополюсност се превърнаха в поле на различни стратегии на глобални играчи. Връща се тезата за сфери на влияние.

От субект Западните Балкани се превърнаха в обект на интерес и противоборство на отделни геостратегически фактори. Самото изместване поставя под риск възможността, ерозира основния ресурс - подкрепата на гражданите за еврочленство, каза той.

Русия има своите интереси в региона. Тя винаги е била фактор, но тя не е алтернатива за страните от Балканите през последните 25 г.

Според Кючуков Турция се опитва да използва етнически или религиозни общности в другите балкански страни за прокарване на своето влияние. Има експорт на турски национализъм към другите страни. България има целия интерес да развива активни и позитивни отношения с Турция като една съседна страна.

"Динамиката и дневният ред се диктува изцяло от Турция. България би следвало да търси отношение Държава-държава и да не позволява турска държава - българско общество", каза Кючуков.

По думите на Андрей Караславов имаме разбирането, че една дипломация не може да се осъществява без отчитане човешкия фактор, не може без подготвени, компетентни кадри, без материална осигуреност. Българската външна политика е сведена до протокол, консулска служба и поддържане членство в международните организации.

Много дипломатично той спомена проблема с политическите назначения, с неспазването на Закона за дипломатическата служба, с липсата на контрол и санкциониране на нарушенията.

"Нарушават се и други нормативни документи, пенсионират се служители субективно, поддържа се "каста", която постоянно е на мандат навън. Владеенето на редки езици вече се превърна в уникално изключение сред дипломатите. Заради ниското заплащане зачестяват случаи млади служители да търсят други възможности за препитание", каза Караславов.

България поддържа дипломатически отношения с почти всички държави от ООН, но с различна степен на интензивност. Обзорът отбелязва отделни аспекти, чиято политическа и икономическа активност влияе на страната ни, обясни той по повод годишния отчет. /news.bg
CHF CHF 1 2.00269
GBP GBP 1 2.28725
RON RON 10 3.9325
TRY TRY 100 5.59629
USD USD 1 1.80911