Открит е най-старият материал на Земята
Наука 14.01.2020 13:51
Учените, анализиращи метеорит, са открили най-стария материал, за който се знае, че съществува на Земята, съобщава БиБиСи.
Те откриха прахови зърна в космическата скала, която пада на Земята през 60-те години на миналия век и установяват, че са на възраст над 7,5 милиарда години.
Най-старите от праховите зърна са се образували в звезди, много преди да се роди нашата Слънчева система. Екип от изследователи е описал резултата в списанието Proceedings of the National Academy of Sciences.
Когато звездите умират, частици се изхвърлят в космоса. Тези зърна след това стават част от нови звезди, планети, луни и метеорити. "Те са твърди проби от звезди, истински звезден прах", коментира водещият автор Филип Хек, преподавател в Чикагския университет.
Екип от изследователи от САЩ и Швейцария анализира 40 зърна предшестващи Слънчевата система, съдържащи се в част от метеорита Мърчисън, паднал в Австралия през 1969 г.
"Започва с раздробяване на фрагменти от метеорита на прах. След като всички парчета са разделени, това е вид паста и има отчетлива характеристика - мирише на гнило фъстъчено масло", обяснява съавторът Дженика Гриър от Чикагския университет.
След това тази гъста паста се разтваря в киселина и остава само звездният прах. "Това е като изгорите цялото сено, за да намерите иглата", допълва Филип Хек.
За да разберат колко са старите зърната, изследователите измерват колко дълго са били изложени на космически лъчи в космоса. Тези лъчи са високоенергийни частици, които пътуват през нашата галактика и проникват в твърда материя.
Някои от тези лъчи взаимодействат с материята, която срещат и образуват нови елементи. Колкото по-дълго са изложени, толкова повече от тези елементи се формират. Изследователите използват определена форма (изотоп) на елемента неон - Ne-21, за датиране на зърната.
"Сравнявам това с поставянето на кофа за вода в дъждовна буря. Ако приемем, че валежите са постоянни, количеството вода, което се натрупва в кофата, ви показва колко дълго е била изложена", обяснява д-р Хек.
Измерването на броя на новите елементи показва на учените колко време зърното е изложено на космически лъчи. Това от своя страна ги информира на колко години е. Някои от зърната се оказват най-старите открити досега.
Въз основа на това колко космически лъчи са взаимодействали със зърната, повечето трябва да са на възраст 4,6-4,9 милиарда години. За сравнение Слънцето е на 4,6 милиарда години, а Земята на 4,5 милиарда.
Най-старите обаче са на около 7,5 милиарда години.
"Само 10% от зърната са по-стари от 5,5 милиарда години, 60% от зърната са "млади", на 4,6 до 4,9 милиарда години, а останалите са между най-старите и най-младите. Сигурен съм, че в Мърчисън и други метеорити има по-стари, преди Слънчевата система, просто още не сме ги открили."
Преди това най-старото зърно, датирано с неонови изотопи, е било на около 5,5 милиарда години. Констатациите хвърлят светлина върху дебата относно това дали новите звезди се образуват с постоянна скорост или дали има високи и ниски стойности на броя на новите звезди във времето.
"Благодарение на тези зърна, сега имаме директни доказателства за период на засилено образуване на звезди в нашата галактика преди седем милиарда години с проби от метеорити. Това е едно от основните открития на нашето проучване", коментира д-р Хек. /news.bg
Те откриха прахови зърна в космическата скала, която пада на Земята през 60-те години на миналия век и установяват, че са на възраст над 7,5 милиарда години.
Най-старите от праховите зърна са се образували в звезди, много преди да се роди нашата Слънчева система. Екип от изследователи е описал резултата в списанието Proceedings of the National Academy of Sciences.
Когато звездите умират, частици се изхвърлят в космоса. Тези зърна след това стават част от нови звезди, планети, луни и метеорити. "Те са твърди проби от звезди, истински звезден прах", коментира водещият автор Филип Хек, преподавател в Чикагския университет.
Екип от изследователи от САЩ и Швейцария анализира 40 зърна предшестващи Слънчевата система, съдържащи се в част от метеорита Мърчисън, паднал в Австралия през 1969 г.
"Започва с раздробяване на фрагменти от метеорита на прах. След като всички парчета са разделени, това е вид паста и има отчетлива характеристика - мирише на гнило фъстъчено масло", обяснява съавторът Дженика Гриър от Чикагския университет.
След това тази гъста паста се разтваря в киселина и остава само звездният прах. "Това е като изгорите цялото сено, за да намерите иглата", допълва Филип Хек.
За да разберат колко са старите зърната, изследователите измерват колко дълго са били изложени на космически лъчи в космоса. Тези лъчи са високоенергийни частици, които пътуват през нашата галактика и проникват в твърда материя.
Някои от тези лъчи взаимодействат с материята, която срещат и образуват нови елементи. Колкото по-дълго са изложени, толкова повече от тези елементи се формират. Изследователите използват определена форма (изотоп) на елемента неон - Ne-21, за датиране на зърната.
"Сравнявам това с поставянето на кофа за вода в дъждовна буря. Ако приемем, че валежите са постоянни, количеството вода, което се натрупва в кофата, ви показва колко дълго е била изложена", обяснява д-р Хек.
Измерването на броя на новите елементи показва на учените колко време зърното е изложено на космически лъчи. Това от своя страна ги информира на колко години е. Някои от зърната се оказват най-старите открити досега.
Въз основа на това колко космически лъчи са взаимодействали със зърната, повечето трябва да са на възраст 4,6-4,9 милиарда години. За сравнение Слънцето е на 4,6 милиарда години, а Земята на 4,5 милиарда.
Най-старите обаче са на около 7,5 милиарда години.
"Само 10% от зърната са по-стари от 5,5 милиарда години, 60% от зърната са "млади", на 4,6 до 4,9 милиарда години, а останалите са между най-старите и най-младите. Сигурен съм, че в Мърчисън и други метеорити има по-стари, преди Слънчевата система, просто още не сме ги открили."
Преди това най-старото зърно, датирано с неонови изотопи, е било на около 5,5 милиарда години. Констатациите хвърлят светлина върху дебата относно това дали новите звезди се образуват с постоянна скорост или дали има високи и ниски стойности на броя на новите звезди във времето.
"Благодарение на тези зърна, сега имаме директни доказателства за период на засилено образуване на звезди в нашата галактика преди седем милиарда години с проби от метеорити. Това е едно от основните открития на нашето проучване", коментира д-р Хек. /news.bg
CHF | 1 | 2.00105 |
GBP | 1 | 2.27568 |
RON | 10 | 3.93076 |
TRY | 100 | 5.62834 |
USD | 1 | 1.83027 |
Последни новини
- 15:21 Главчев пред близки на моряците от Galaxy Leader: Търсим всякакви варианти за освобождаването им
- 15:19 СЗО: Употребата на алкохол и е-цигари сред младежите е тревожна
- 15:16 Приеха правилата за движение на ел. тротинетки във Варна
- 15:12 Калина Андролова: Жалък елит, жалки схеми. Парите са вашата гилотина
- 15:09 АБРО: Забраната на реклама на хазартни игри ще доведе до преминаване към незаконни доставчици
- 15:06 Ергенът 3 - коктейл без грим и нови остри нападки между дамите
- 14:59 Детска градина за 100 деца отваря врати във Варна
- 14:57 Доживотен затвор на мъж, убил по особено мъчителен начин жената, с която съжителствал