Оценка на извършените през археологическото лято на 2019 г. проучвания на Късноантичната крепост Палматис в местност „Калето“, в землището на с. Оногур, бе извършена от комисия на Министерството на културата, съобщават от община Тервел.

След извършения оглед на място, комисията констатира, че през 2019 г. усилията на археолозите са били насочени към цялостно проучване на западната част на епископската базилика и пространството около нея. Научни ръководители на обекта са проф. Казимир Попконстантинов и Боян Тотев- археолог от РИМ- Добрич, наети са и 12 работници от с. Балик и с. Ангеларий. Проучената площ е от 500 м2.

Разкрит е западният зид на атриума (голямо открито пространство, непосредствено над основните входни врати), в южна посока е открит централния вход към него и към екзонартекса, нартекса (притвора) и централния вход на наоса (основната зала на храма). Това е най-западната част на един християнски храм, отделен от храма с глуха стена. Допроучена е югозападната част от зида на атриума. В насипа са открити прозоречни стъкла, битова и трапезна керамика, фрагменти от тухли и керемиди.

Откритите добре запазени колони, бази и фрагменти от тях са доказателство за добре оформен портик, който е в една ос с централния вход към атриума. Недалеч от втората колона са намерени фрагменти от капители, украсени с полупалмети и релефно оформен кръст. Очертана е линията, върху която са стъпвали базите върху правоъгълни постаменти.

В резултат на извършената проверка, комисията установи, че епископската базилика в с. Оногур има висока научна, историческа, и експозиционна стойност. Археолозите отбелязват, че е налице рядко срещата планова схема при оформлението на атриума, който е в една ос с базиликата и с четирите околовръстни портика.

Предстои през следващите разкопки за бъде проучено как е оформен източният портик към екзонартекса на базиликата. За първи път у нас се документира последователността на изграждане на колонадата (база, колона, капител) посредством букви от гръцката азбука (А до Н- с цифрова стойност от 1 до 8).

Размерите на храма, мраморният материал (пренесен вероятно от Мала Азия), вътрешните архитектурни решения, красивите капители, синтронът и ред други открити структури са доказателство, че това е епископска базилика. Изградена е с много средства по времето на император Юстиниян Велики (527-565 г.).

Според комисията, този паметник трябва да бъде причислен към паметниците на културата с национално значение, защото се откроява от всички проучени досега базилики - не само с размерите си (59х30 метра), но и с разнообразието в олтарната част и оформлението на атриума.

Извършените през 2019 г. археологически проучвания на обекта са финансирани със средства от Община Тервел в размер на 16 000 лв. и от Министерство на културата – 12 000 лв.