На 17 ноември в YouTube се появи анонимно видео, на което, според твърденията, се вижда как руският заместник-военен аташе Георгий Клебан предава пари на сръбски агент.
По-късно Агенцията за сигурност и разузнаване (BIA – Bezbednosno-informativna agencija) потвърди достоверността на записа. По този повод сръбският президент Александър Вучич свика на 21 ноември извънредно заседание на Съвета за национална сигурност, след което разпореди специалните служби на страната да проведат официално разследване.
Българският разследващ журналист Христо Грозев, който работи с „Bellingcat”, установи личността на Георгий Клебан с помощта на програма за лицево разпознаване Microsoft Azure и пръв изказа предположението, че Глебан е агент на ГРУ.
Дойче веле (ДВ) проведе разговор с Грозев за източника на видеозаписа, за начина, по който е разпознат агента на ГРУ, за причината за недоволството на сръбските спецслужби от действията на Москва и за това какви последици може да има за руските специални служби разобличаването на техния сътрудник в Сърбия.

ДВ: Видеото, на което предполагаемият агент на ГРУ предава пари на сръбски информатор, се появи в YouTube на 17 ноември. Според президента на Сърбия Вучич, записът е направен през декември 2018 г. Това означава, че между двете събития е изминала почти една година. Имате ли предположения, кой го е снимал, кой го е пуснал (в мрежата) и защо?
Христо Грозев: Тук трябва да се добави още една дата – тази на вероятното отпътуване от Белград на присъстващия на видеото подполковник от ГРУ Георгий Клебан. Това се случва някъде през май-юни 2019 г. Клебан отпътува от страната много по-рано, отколкото е срокът на пребиваването му на поста (заместник-военен аташе). Постовете във Фейсбук на членовете на семейството му подсказват, че са напуснали страната неочаквано. Хипотезата ни е, че Клебан е бил отпратен или отзован заради инцидента през декември.
Закономерен и още един въпрос: защо това видео се появява едва шест месеца след внезапното отпътуване на заместник-военния аташе? Смятам, че най-достоверното обяснение е, че видеото е заснето от сръбската Агенция за сигурност и разузнаване (BIA) и по някакви политически причини първоначално е било решено тази информация да не се разпространява. Възможно е някой вътре в Агенцията да е решил, че ситуацията не ги устройва и затова видеото се появи в YouTube, а линкът към него беше изпратен на много медии.

ДВ: Какво по-точно не устройва BIA?
Христо Грозев: Отдавна не е тайна, че руското разузнаване използва сръбската столица като плацдарм за подготовка на различни специални операции. За първи път информация за недоволство вътре в BIA се появи в края на 2016 г. По това време сръбските специални служби и самият президент Вучич бяха силно обезпокоени от информацията, че именно в Белград ГРУ е подготвило неуспелия преврат в съседна Черна гора.
Съществува още една хипотеза: В Агенцията са недоволни от големия брой сръбски радикални националисти, които се връщат от Донбас, където са били обучавани от инструктори на ГРУ. Така че BIA си има достатъчно причини за раздразнение от действията на руските спецслужби на тяхна територия. Мисля, че появата на видеото в YouTube е сигнал, че те повече няма да се примиряват с това.
ДВ: А защо видеото е пуснато едва сега?
Христо Грозев: Вероятно са решили да го направят в навечерието на планираната среща на Вучич с Путин (срещата между двамата президенти е планирана за 4 декември). Преценили са, че сега е подходящия момент. Но има още една версия. На 15 септември на сайта armswatch.com се появи информация, че сръбски оръжейни производители са доставяли оръжие на бунтовниците в Йемен и, вероятно, дори на Ислямска държава.
Официалният издател на сайта е български журналист, но е известно, че сайтът е свързан с руското Министерство на отбраната и често публикува информации, които са в интерес на Кремъл.
След тази публикация в Сърбия се разрази голям корупционен скандал. И президентът Вучич беше крайно недоволен, че страната му се свързва с бунтовниците в Йемен и с Ислямска държава. Така че не е изключено публикуването на видеото, на което е заснет подполковникът от ГРУ Клебанов, да е било съгласувано със самия Вучич и да е в отговор на публикацията на сайта armswatch.com.
При всички случаи този „теч” на информация е бил планиран и, за съжаление, лично за мен имаше не особено приятни последствия. Не съм свързан по никакъв начин с публикуването на това видео в YouTube – то се появи там ден или два, преди да го забележа. Но руските медии разпространиха абсолютно невярна информация, че именно аз съм направил видеото публично достояние, вследствие на което по мой адрес започнаха да се отправят заплахи.

ДВ: На страницата си в Туитър Вие пишете, че нито един Ваш материал, нито за ГРУ, нито за ФСС, нито за чеченската мафия, нито за българската политическа мафия и политическата корупция в САЩ, не е предизвикал толкова заплахи, колкото простата констатация на фактите, потвърдени от сръбските власти. С какво свързвате тези обвинения и заплахи по Ваш адрес?
Христо Грозев: Ако сръбските специални служби имат отношение към появата на видеото в YouTube и не искат това да стане известно, в техен интерес е да обвиняват за публикуването му западните служби и западните журналисти. От друга страна, използваният от руските държавни медии наратив не се променя с години – западните служби се опитват да скарат Русия с всичките ? съюзници.
По отношение на заплахите, – сега в Сърбия има много радикални националисти, които след завръщането си от Донбас няма с какво да се занимават и търсят нови врагове. И, разбира се, аз съм неудобен за руските спецслужби заради нашите разследвания (на Bellingcat). Русия не може да си позволи пряка конфронтация със западни журналисти и да ги заплашва. Но когато имат удобен случай, те се възползват от него с чужда помощ.

ДВ: Сръбските спецслужби потвърдиха Вашето твърдение, че на видеото е заснет руският заместник-военен аташе, офицерът от ГРУ Георгий Клебан. Как стигнахте до извода, че Клебан е агент на ГРУ?
Христо Грозев: Сред сътрудниците на военното представителство на всяка дипломатическа мисия на Русия има реални военни аташета и техни заместници, сред чиито задачи е установяването на връзка с военни от други държави, а има и един-двама от ГРУ. Тяхното разкриване не е много сложно. Агентите на ГРУ обикновено преминават продължителна подготовка, а още постъпвайки във Военната академия те знаят, че един ден ще работят под дипломатическо прикритие, затова оформяйки адресната си регистрация, те не посочват свързани с ГРУ адреси.
Преди около година ние забелязахме, че тези мерки за сигурност не са взети по отношение на членовете на семейството. Затова първото, което проверяваме, са адресите на съпругите. И често се оказва, че по време на обучението на мъжете си жените са регистрирани на адреси, свързани с академията на ГРУ. Случаят с подполковник с подполковник Клебан е точно такъв: съпругата му била регистрирана във военната част на Москва, която е част от базата на спецназа (за специално предназначение – бел.ред.). Оттам може да се направи изводът, че този офицер е свързан със спецназа, който работи под шапката на ГРУ.

ДВ: Във връзка с тази история Вие споменавате неотдавнашния инцидент в България, когато София отпрати първия секретар на посолството на Русия, обвинен в шпионаж. Виждате ли връзка между тези две събития?
Христо Грозев: И в двата случая агенти на ГРУ под дипломатическо прикритие са се опитали да вербуват представители на специалните служби или военните министерства – в Сърбия този опит беше успешен, а в България – не. Представителят на българските специални служби е доложил за опита за вербовка. Другата прилика е в това, че и двете държави решиха да не вдигат шум, а просто тихо да отправят агентите на ГРУ. В България даже не пожелаха да огласят името на напусналия дипломат. Доколкото знам, специалните служби на една от европейските държави са предоставили информацията на своите и на българските журналисти и благодарение на това стана известно, кой е бил отпратен.

ДВ: Защо им е на руските спецслужби да осъществяват операции на територията на Сърбия, която поддържа здрави политически и икономически връзки с Русия?
Христо Грозев: Те правят това и в страните, с които Русия има повече или по-малко нормални отношения: България, Австрия. Мисля, че това е техният начин на действие: те работят без да се доверяват на официалните канали и искат да получат допълнителна информация. И това е правилно от гледна точка на спецслужбите – те трябва да са сигурни, че данните от официалните източници се потвърждават от информацията, която получават от своите агенти срещу заплащане.

ДВ: Може ли да се говори за провал на руското разузнаване на Балканите?
Христо Грозев:Ние не знаем нищо за неговите успехи, но в същото време е очевидна серията от провали. А неуспехите по отношение на близки съюзници се усещат най-болезнено. Затова считам, че това е началото на един наистина лош сезон за ГРУ.

ДВ: Какви последствия може да има този скандал?
Христо Грозев: Едно от тях, според мен, е, че за Русия сега ще бъде много по-трудно да провежда операции в Сърбия, които не са съгласувани със сръбските специални служби. Не изключвам, че за да изглежда неутрален, Вучич в скоро време ще предприеме някакви символични стъпки и ще отпрати от страната не само руски, но и европейски дипломати. Възможно е те да са от България или Румъния, за да даде сигнал на Москва, че „с нас не може да се постъпва така, ни ние оставаме по средата между НАТО и Русия”.

ДВ: Може ли да се говори за провал на руското разузнаване на Балканите?
Христо Грозев: Ние нищо не знаем за техните успехи, а виждаме само провалите им. В същото време поредицата от провали е очевидна. Още веднъж повтарям: неуспехът спрямо близки съюзници се усеща най-силно. Така че смятам, че това наистина е началото на лош сезон за ГРУ.

Христо Грозев е български разследващ журналист, сътрудник на група „Bellingcat”. Носител на награда на Европейската преса в категория „Журналистически разследвания” за материали, свързани с разобличаването на агента на ГРУ Анатолий Чепиги и Александр Мишкин, заподозрени в отравянето на Скрипал в Солсбъри. Публикацията е подготвена съвместно с група „Bellingcat” и главния редактор на „The Insider” Роман Доброхотов. /БГНЕС