Докато президентът Владимир Путин и министърът на отбраната Сергей Шойгу се разхождаха заедно из сибирската тайга, САЩ не дремеха и измислиха нов план за противодействие на Русия. Американският правителствен аналитичен център "Ранд Корпорейшън" публикува доклад, представящ стратегия за "възпиране" на Русия в Черноморския регион. Анализаторите са загрижени, доколкото Русия модернизира наскоро своя Черноморски флот (ЧФ) и събра още сили в Южния военен окръг. Според американските анализатори за отпор на "растящото руско влияние" в региона трябва да бъдат разположени в Румъния и България системи за противовъздушна отбрана и брегови ракетни комплекси. Предлага се също да бъдат разширени ученията на НАТО и да се подпомогне развитието на ракетните потенциали на Украйна и Грузия.

В доклада не прозвуча нищо ново; Путин и Шойгу навярно не са били начаса информирани за коварните кроежи - бездруго са в течение, още повече че засилването на руското военно присъствие в Черноморския регион не е минало без тях. За представените планове на САЩ се знаеше и преди, а страните от НАТО редовно провеждат учения в Черно море. Мащабът им не е особено впечатляващ, поне защото няма ракетни стрелби, но при все това кораби от ЧФ винаги маневрират наоколо, видимо нервирайки натовските моряци.

- В публикувания доклад прозира ясна тенденция за разширяване на НАТО в източна посока - смята военният експерт Владислав Шуригин. - Откъм Балтийско море силите на Алианса дейно овладяват балтийските страни, Полша предостави територия за разполагане на американски военни бази, Румъния също е готова да приеме ракетни установки. Днес американците упорито се опитват да разпространят влиянието си и в Черноморския регион, по-специално чрез териториите на Грузия и на Украйна, където вече строят морски бази за свои нужди. Антируската военна ескалация обхваща цялата дъга от Талин до Констанца с перспективата да бъде удължена до Одеса и Батуми. Формира се един вид "източен фронт", включващ голяма сухопътна отсечка и две морета. НАТО планира Русия да затъне там при евентуален въоръжен конфликт.

Това е чисто американска тактика - да маркират военно присъствие извън пределите на САЩ, да създадат огнища на напрежение, в които да бъдат въвлечени трети страни, а после да се издигнат над схватката в ролята на миротворци. Разбра се, че има премного желаещи да се поритат с Русия. Латвия, Литва, Естония, Полша, Румъния и България обаче са готови да действат само ако са прикривани от НАТО и главно от САЩ, иначе не им стиска. Подкрепа им е обещана, най-вече чрез разполагане на оръжия в тези страни. Но да обърнем внимание, че за всяко действие си има противодействие - всички военни обекти, застрашили в някаква степен сигурността на Русия, веднага се вземат на прицел. България, например, оцени тази вероятност за удар и се отказа от разполагане на американски ракети. А САЩ планомерно натискат докрай своите съюзници и партньори, използвайки като плашило военното могъщество и "агресивността" на Русия.

В доклада на "Ранд" виждаме любопитен нюанс - не се споменава Турция, макар че като страна от НАТО на теория тя трябва да бъде на острието на "битката" с Русия. Освен всичко останало Анкара контролира проливите Босфор и Дарданели между Средиземно и Черно море. Турският флот не отстъпва много на руския ЧФ, има мощен потенциал и би могло да се разглежда като елемент на противодействие срещу така плашещото "растящо руско влияние". На Турция обаче вече не се отрежда съществена роля, включително с оглед значителното затопляне в последно време на отношенията между Москва и Анкара. Самата Турция, въпреки че редовно участва в натовските учения "Морски щит", се обявява за сигурност на целия Черноморски регион и решаване на всички конфликти по невъоръжен път.

Ако погледнем историята, от общо 13 официални войни Руската империя има 8 чисти победи над Османската империя, претърпяла е 3 поражения, а две войни са приключили с неутрален резултат. По време на Втората световна война Турция, взела страната на нацистка Германия, в крайна сметка не се включи във войната срещу Съветския съюз. По-късно, вече като страна от НАТО, тя предпочиташе да води сдържана политика, без да проявява агресивност в Черно море дори с подкрепа от корабите на САЩ, зачестили с появите си в региона. Американците изглежда и днес не разчитат особено на подобен съюзник, за да "възпират" Русия в Черно море.

- САЩ отдавна проявяват повишен интерес към Черно море, в което виждат незнайно защо зона от интерес за националната си сигурност - коментира Леонид Ивашов, президент на Академията за геополитически проблеми. - Естествено, тук има връзка най-вече с Русия, която е основен играч в региона, а след като си върна Крим, получи възможност да разположи там оръжия, с чиято помощ да контролира и морската акватория, и крайбрежните страни, където САЩ планират да разположат свои оръжия. Американците приеха още през 2015 г. стратегия за контрол върху Черно море, но нямат представа как да контролират ситуацията тук. Те изгубиха тук много позиции, по-специално с оглед невъзможността да изградят военни бази в Крим, както планираха. Фактически са изгубили като съюзник и Турция, която при някакъв въоръжен конфликт чисто и просто може да забрани американски кораби да минават през проливите, Анкара има това право според Конвенцията от Монтрьо. Същото важи и за чуждестранни кораби с ядрени оръжия на борда.

Сега САЩ замислят като тактически ход да разположат ракети в Румъния и България, а като перспектива - в Украйна и Грузия. И не само като средства за отбрана, но и за нападение - под удара на крилати ракети може да се озове на практика цялата европейска част от Русия. Едва ли ще може да се провери от кой тип са разполаганите оръжия. Ние впрочем също не тъпчем на едно място, вземаме именно отбранителни мерки, които зачеркват всички планове на САЩ. Има значение и друго - далеч не всички страни подкрепят американските планове за разполагане на ракети в Европа, включително в черноморските региони. Активен техен противник е и Турция, която не желае ескалация в Черно море. /БТА